Projections // Chapter III: Narrating // SUPERPOSITIONS THREE

Третата глава на Живот заедно (Living Together), озаглавена Разказване (Narrating), разсъждава върху концепцията за общност през гледната точка на общности, които се невидими и чийто глас не се чува. 

За нас „заедно“ означава да изграждаме съюзи с групи, чиято история остава невидима и неразказана. Актът на разказване е неразделна част от нашия опит като човешки същества; той е полето на нашите съюзи, пространството, където можем да седнем заедно, докато разказваме, слушаме и се учим. Това е актът на проследяване на историите чрез наблюдение върху мрежите от съюзи и сътрудничество; на разбиране на връзките, които не са обхванати от официалната история, и по този начин придобиване на по-сложно разбиране както за нашия настоящ свят, така и за нашите начини на съществуване, мислене, сънуване и помнене. Ролан Барт пише, че разказът „...присъства във всички времена, на всички места, във всички общества; ...наистина разказът започва със самата история на човечеството; ...няма, никога никъде не е имало нито един народ без разкази; ...всички класи, всички човешки групи имат своите истории“ (Roland Barthes, “An Introduction to the Structural Analysis of Narrative”, New Literary History 6, n.2 (1975):237).

За първата част от третата глава на Живот заедно - Разказване в подлеза „Царевец“ в София, избрахме творбите на египетската авторка и филмова режисьорка Джихан Ел-Тахри, на колумбийско-канадското дуо Александра Гелис и Хорхе Лозано, и на италианско-британската изследователка и режисьорка Алесандра Ферини. Техните аудиовизуални проекти са много различни по отношение на естетиката, използваните материали и културен контекст. В същото време всички те имат за цел да придадат стойност и видимост, използвайки аудиовизуален език, на самото съществуване на събития, общности, житейски опит и история, които до голяма степен не са приемани или са останали скрити. 

Краткият видео филм на Джихан Ел-Тахри Моменти с флага (2013, видео, 6'47'') е емблематично въведение в работата ѝ като автор, изследовател и свидетел на историята на Глобалния юг, както и на разпространението там на съюзите и движенията за солидарност между 60-те и 80-те години на миналия век. Видеото представлява филмов и документален монтаж на архивни снимки на хора, празнуващи независимостта си из цяла Африка – от Конго до Алжир, от Кения до Южна Африка. Знамена и музика запознават зрителя с радостта, сложността и очакванията на народите от „третия свят“, освободили се от европейските си колонизатори през втората половина на XX век. Филмът е и въведение към участието на Ел-Тахри в изложбата в галерия ИСИ - София, както и към нейното carte blanche (на фокус) събитие, организирано за Дома на киното в София, част от публичната програма на Живот заедно.

Работата на Гелис и Лозано Kuenta (2012, филм, 19’15’’), (алитерация на испанската дума cuenta, която означава „разказване на истории“) е адаптирана за изложбения контекст версия на екологична многоканална инсталация, посветена на живота на коренното население Уаюу (Wayuu) в полуостров Гуахира, в Карибския регион на Колумбия, на границата с Венецуела. Kuenta обединява използването на земята от коренното население, връзката на ландшафта с икономическите фактори, в този случай производството на сол, и метафората на тъкането като начин за конструиране на реалността чрез дребни, ежедневни действия. Пясъкът, вятърът, солта и морето са основните елементи на аудиовизуалното преживяване, което въвлича зрителите в ежедневието на една общност, която е едновременно маргинализирана и културно богата, където материалната култура и общуването с природата са основни елементи на тяхната идентичност. В същото време именно те са причината общността да бъде потискана в рамките на колониалната система, която европейците установяват в териториите на коренното население, окупирани от XVI в. насам.  

Проблемни генеалогии (2024, видео, 24') на Алесандра Ферини е сложно филмово есе, което развива идеята за „есеистично“ правене на филми. Този подход възниква в областта на филмовите изследвания, където учените теоретизират филма като „мисловна форма“, която обхваща различни медии и не се поддава на ясни дефиниции.

Филмът на Ферини изследва генеалогията на Венецианското биенале като институция и по-специално на филмовия фестивал. Като средство за политическа пропаганда от режима в Италия през 30-те години на миналия век, той е основният инструмент за окупиране на културното поле и на визуалната култура като цяло. Филмът на Ферини преплита историята на фашисткото политизиране на културата с връзката ѝ с индустриалните интереси на страната в колониите, както и със спомените на художниците от онези години. Това е суха, силна и безпардонна картина на най-новата история на Италия и нейното заличаване след края на Втората световна война.

*******************

Living Together / Живот заедно е програма за художествени изследвания и артистична продукция, курирана от Катя Ангелова и Лукреция Чипители в контекста на серията изложби SUPERPOSITIONS THREE / СУПЕРПОЗИЦИИ ТРИ, инициирани от Институт за съвременно изкуство в София (ИСИ-София). Събитията се реализира с финансовото съдействие на Национален фонд „Култура“ по програма „Създаване“ и с подкрепата на Общинска охранителна фирма „Егида – София“ ЕАД.

***

Александра Гелис (р. 1975 в Каракас, Венецуела, живее в щат Онтарио, Канада)

Александра Гелис е медиен художник с колумбийско-венецуелско-канадско потекло. Нейната художествена практика е ориентирана към изследвания и процеси, които имат за краен резултат филми, фотографии, рисунки и медийни инсталации, включващи специално създадена интерактивна електроника и звук. Нейните филми и пространствени, не-фикционални инсталации навлизат в екологията на различни ландшафти чрез лични теренни проучвания, изследвайки социално-политическите намеси. Гелис си сътрудничи с общности от цяла Америка, като се фокусира върху взаимодействието между растения, хора и власт в контекста на колонизацията и глобализацията. Нейната концепция за „Растения мигранти“ изследва растенията като политически съюзници в борбата срещу колониализма, войната и миграционните и расовите режими, документирайки автономното поведение на тези растения. Проектите на Гелис са показвани на международни изложби в Северна и Южна Америка, Европа и Африка. Тя има докторска степен по Екология и урбанистика.

Хорхе Лозано Лорза (р. в Колумбия, живее в щат Онтарио, Канада)

Хорхе Лозано Лорза е художник и режисьор - имигрант, роден в Колумбия. След като се установява в Канада през 1971 г., той рисува и създава видео филми, звукови творби, пърформанси и инсталации. Създал е над 150 филма - творби, които живеят не помежду, а в рамките на културите. Творбите му са отражение на личния му ангажимент към епистемологичното неподчинение и изследването на различни начини на мислене, усещане и действие. Късометражните игрални филми на Лозано са показвани на фестивалите TIFF и Sundance, както и на много международни фестивали, в музеи и галерии. Той е инициатор на филмовия фестивал Crossing Borders, на фестивала за латиноамерикански медии aluCine в Торонто и на converSalon в сътрудничество с Александра Гелис. В момента работи по няколко пълнометражни делириума – архитектурни инсталации и късометражни форми на филмов фетиш, в Торонто, щат Онтарио, където живее.

Алесандра Ферини (р. 1984 г. във Флоренция, Италия, живее в Лондон, Великобритания)

Живеещата в Лондон художничка, изследователка и преподавателка Алесандра Ферини експериментира с хибридизацията на документалния филм. От позицията както на вътрешен, така и на външен за италианския контекст човек, тя изследва италианската история на колониалността, външната и расовата политика на страната. Интересува се от начина, по който се създават исторически разкази, и от това как свързаните с тях идеологии създават субекти - било то индивиди или общности. Оформена чрез понятието „есеистичен“, замислено като „начин на мислене“, запазващ структуриращите елементи на есето в едно разширено поле, нейната практика обхваща филм, инсталации и диалогични формати, както и писане, публикуване и образование.

Носител на наградата Maxxi Bvlgari 2022, на наградата Experimenta Pitch на Лондонския филмов фестивал през 2017 г. Алесандра Ферини е участвала в международни изложби, включително в

60-ата международна изложба на La Biennale di Venezia с куратор Адриано Педроса (2024 г.). 

Джихан Ел-Тахри (р. 1963 г. в Бейрут, Ливан, живее в Марсилия, Франция)

Джихан Ел-Тахри е египетска/френска гражданка, награждаван режисьор, продуцент, сценарист и визуален артист. В практиката си се занимава с материалния свят и филмовия образ. Работейки предимно в жанра на инсталацията, тя често се занимава с пресечните точки между официалната история и паметта в опит да интерпретира по нов начин моменти от нашата история, от които не са останали следи, както и да предложи нов прочит и алтернативен глас от гледна точка на Глобалния юг. 

Между 2019 и 2023 г. тя е директор на базирания в Берлин институт за документални филми DOX BOX. През 2017 г. Ел-Тахри е поканена в Академията на науките и изкуствата (Оскарите) и е участвала в различни селекционни комисии, включително на филмовия фестивал в Локарно, Jeune Creation Francophone, Le Fond Franco-Tunisien и др. Участвала е в многобройни журита, последно като председател на журито на Documentaray на FESPACO 2021. Като филмов ментор и сценарист-редактор е работила с Focus Features (САЩ), Berlinale Talent Campus (Германия), Documentary Campus (Германия), Ouaga Film Lab (Буркина Фасо), Qumra (Доха), Sud Ecriture (Тунис) и други лаборатории за кино образование. Като визуален артист творбите ѝ са излагани в различни международни биеналета, включително Берлинското биенале през 2022г., Dak'Art и Бамако. Излагала е и в MoMa в САЩ, във Франция (Centre Pompidou), Берлин (HKW, IFA Gallery), Норвегия (National Museum), Индия (Clark House) Мексико (San Ildefonso) и Полша (MoMa) заедно с признатите художници Джон Акомфра, Otolith Group и Кадер Атия. Ел-Тахри започва кариерата си като чуждестранен кореспондент, отразяващ политиката в Близкия изток. През 1990г. започва да режисира и продуцира документални филми за BBC, PBS, Arte и други международни телевизии. Сред награждаваните й документални филми са „Насър“, чиято премиера е в официалната селекция на Международния фестивал в Торонто, „Зад дъгата“, „Куба - африканска одисея“ и номинираният за „Еми“ филм „Домът на Сауд“. Всички те са били излъчвани както в кината, така и в музеите в много страни. Нейните трудове включват Les Sept Vies de Yasser Arafat (Grasset) и Israel and the Arabs, The 50 Years War (Penguin). Ел-Тахри участва и в различни асоциации и институции, работещи с африканското кино. Била е ковчежник на Гилдията на африканските филмови дейци в диаспората, съветник по програмата „Африка на първо място“ на Focus Feature и регионален секретар на Федерацията на панафриканското кино (FEPACI).