Спътници в историята | Джихан Ел-Тахри и Радостин Седевчев

Третата глава на Живот заедно (Living Together), озаглавена Разказване (Narrating), разсъждава върху концепцията за общност през гледната точка на общности, които се невидими и чийто глас не се чува.

За нас „заедно“ означава да изграждаме съюзи с групи, чиято история остава невидима и неразказана. Актът на разказване е неразделна част от нашия опит като човешки същества; той е полето на нашите съюзи, пространството, където можем да седнем заедно, докато разказваме, слушаме и се учим. Това е актът на проследяване на историите чрез наблюдение върху мрежите от съюзи и сътрудничество; на разбиране на връзките, които не са обхванати от официалната история, и по този начин придобиване на по-сложно разбиране както за нашия настоящ свят, така и за нашите начини на съществуване, мислене, сънуване и помнене. Ролан Барт пише, че разказът „...присъства във всички времена, на всички места, във всички общества; ...наистина разказът започва със самата история на човечеството; ...няма, никога никъде не е имало нито един народ без разкази; ...всички класи, всички човешки групи имат своите истории“ (Roland Barthes, “An Introduction to the Structural Analysis of Narrative”, New Literary History 6, n.2 (1975):237).

 

Спътници в историята, специфичната за мястото инсталация на Джихан Ел-Тахри и Радостин Седевчев в галерията на ИСИ-София, е заключителното събитие на трилогията Живот заедно. Работата на двамата артисти - Джихан се занимава с материалността и движещите се изображения, а Радостин се фокусира върху намирането и разработката на различни архивни материали, документи и дневници, е резултат от съвместната им резиденция в София през лятото на 2024 г. Те имаха възможност да разсъждават върху понятието за разказ, изхождайки от индивидуалните си артистични интереси и методологии. Работейки заедно, те развиха специфичен подход и създадоха обща концепция и творческа процедура за съвместната им пространствена интервенция в ИСИ - София. Резултатът е сложна инсталационна среда, в която множество различни елементи проследяват една история, която е едновременно индивидуална и колективна, транснационална и общностна, глобална и невероятно локална.

Спътници в историята започва с неочакваното откритие и закупуване на египетски документ за пътуване, издаден на палестински бежанeц с печати от 90-те години на миналия век на Битака в София.  Този документ се превръща във фокус на спекулации както за Историята, така и за индивидуалните истории, като същевременно се превръща в първа стъпка от концепцията за нова творба, специално замислена и произведена от художниците за пространството на галерия ИСИ-София. Документът не е действителен паспорт, а по-скоро документ за самоличност, позволяващ на определени хора (в зависимост от техния произход и статут) да пътуват до определени страни през определени десетилетия на XX век. Това и реалното присъствие на документа в изложбеното пространство обаче не са задължително взаимно обусловени. Всъщност самият факт на съществуването на този документ за самоличност в София е първоначалният детонатор на поредица от открития, връзки, реинтерпретации и фантазми, които карат Седевчев и Ел-Тахри да разработят сайт-спесифик инсталацията Спътници в историята като пространствен разказ.

 

Така че художниците проследяват както движението на студента из България, Египет и Палестина, така и начина, по който неговите пътувания резонират в световната история на деколонизацията на Глобалния юг, съюзите на Третия свят, движенията за солидарност, отношенията между необвързаните страни и Студената война. „Каквото и да се съчинява, то неизбежно е проекция на социални и политически ценности, колкото и да е въплъщение на структурните реалности на деня“, по думите на Кристина Хури и Раша Салти, с други думи, солидарността се определя от епистемологиите, онтологиите и методологиите, които човек обитава.

 

Спътници в историята e сложна мозайка, която води зрителя към прозрения за един интензивен момент от световната история, когато сътрудничеството и съюзите са били ключови елементи за формирането на бъдещето на много деколонизирани страни от Африка, Азия и Латинска Америка, като в същото време те са били и ключови фактори в политиката на много европейски страни, разделени от Желязната завеса. Това е история за другарство, за споделяне на ценности и идеи, за утопични мисли за възможното бъдеще. Това е алтернативна история, породена от движения, щедри ангажименти, участие и обмен, мрежи на солидарност или забравени истории. Тя резонира с глобалните движения и студентските лагери от 2024 г. - знак на солидарност с хората, подложени на неоколониално унищожение и геноцид.

 

 

Living Together / Живот заедно е програма за художествени изследвания и артистична продукция, курирана от Катя Ангелова и Лукреция Чипители в контекста на серията изложби SUPERPOSITIONS THREE / СУПЕРПОЗИЦИИ ТРИ, инициирани от Институт за съвременно изкуство в София (ИСИ-София). Събитията се реализира с финансовото съдействие на Национален фонд „Култура“ по програма „Създаване“

 

 

Джихан Ел-Тахри (р. 1963 г. в Бейрут, Ливан, живее в Марсилия, Франция)
Джихан Ел-Тахри е египетска/френска гражданка, награждаван режисьор, продуцент, сценарист и визуален артист. В практиката си се занимава с материалния свят и филмовия образ. Работейки предимно в жанра на инсталацията, тя често се занимава с пресечните точки между официалната история и паметта в опит да интерпретира по нов начин моменти от нашата история, от които не са останали следи, както и да предложи нов прочит и алтернативен глас от гледна точка на Глобалния юг.

Между 2019 и 2023 г. тя е директор на базирания в Берлин институт за документални филми DOX BOX. През 2017 г. Ел-Тахри е поканена в Академията на науките и изкуствата (Оскарите) и е участвала в различни селекционни комисии, включително на филмовия фестивал в Локарно, Jeune Creation Francophone, Le Fond Franco-Tunisien и др. Участвала е в многобройни журита, последно като председател на журито на Documentaray на FESPACO 2021. Като филмов ментор и сценарист-редактор е работила с Focus Features (САЩ), Berlinale Talent Campus (Германия), Documentary Campus (Германия), Ouaga Film Lab (Буркина Фасо), Qumra (Доха), Sud Ecriture (Тунис) и други лаборатории за кино образование. Като визуален артист творбите ѝ са излагани в различни международни биеналета, включително Берлинското биенале през 2022г., Dak'Art и Бамако. Излагала е и в MoMa в САЩ, във Франция (Centre Pompidou), Берлин (HKW, IFA Gallery), Норвегия (National Museum), Индия (Clark House) Мексико (San Ildefonso) и Полша (MoMa) заедно с признатите художници Джон Акомфра, Otolith Group и Кадер Атия. Ел-Тахри започва кариерата си като чуждестранен кореспондент, отразяващ политиката в Близкия изток. През 1990г. започва да режисира и продуцира документални филми за BBC, PBS, Arte и други международни телевизии. Сред награждаваните й документални филми са „Насър“, чиято премиера е в официалната селекция на Международния фестивал в Торонто, „Зад дъгата“, „Куба - африканска одисея“ и номинираният за „Еми“ филм „Домът на Сауд“. Всички те са били излъчвани както в кината, така и в музеите в много страни. Нейните трудове включват Les Sept Vies de Yasser Arafat (Grasset) и Israel and the Arabs, The 50 Years War (Penguin). Ел-Тахри участва и в различни асоциации и институции, работещи с африканското кино. Била е ковчежник на Гилдията на африканските филмови дейци в диаспората, съветник по програмата „Африка на първо място“ на Focus Feature и регионален секретар на Федерацията на панафриканското кино (FEPACI).