Април - Октомври 2004
Основният белег за принадлежност към дадена културна общност е способността да разпознаваме и възпроизвеждаме общите клишета. Словесните клишета като че ли са по-видими и съответно към тях имаме по-голяма критическа дистанция. Каква обаче е ролята на визуалното клише в изграждането на разните идентичности - национална, полова, религиозна и пр.? В какво отношение се намира визуалното клише спрямо дискурсивното? Пряко ли зависи едното от другото или имат различна динамика? Все по-важна роля играе употребата на (или злоупотребата с) клишето в художествената практика. Възможно ли е изобщо художествено послание, което да не се опира на клишето? Процесът е двусмислен: от една страна иронията подкопава клишето, разколебава доверието в него, от друга може би го припомня и утвърждава . Не всеки разпознава визуалните клишета. Локалното знание за тях представлява ясна граница между местни и чуждите. Ние тук сме тези, които разпознават дадени клишета, независимо дали ги боготворим или иронизираме. Познаването на глобалните клишета е един частен случай на това: не всеки ги разпознава; уж универсални, те все пак разграничават една тънка прослойка от посветени от останалите.
Ивайло Дичев
Ивайло Дичев
Програмата за гостуващи стипендианти е резултат от интеграцията на активности и обмен на теоретично ниво между Институт за съвременно изкуство - София и Център за академични изследвания - София. В рамките на годината се приемат четирима стипендианти от България - всеки за по шест месеца. Те са от сферата на съвременното визуално изкуство, други артистични области или академии. Те получават стипендия и са базирани в София като работят върху своите проекти, свързани както с темата на ВИЗУЛАНИЯ СЕМИНАР, така и с другите дейности на ИСИ и ЦАИ. Финалната фаза на проекта се представя пред софийската публика и се дискутира в рамките на Визуалния форум.
Идеята за сътрудничество между художници и научни работници е базирана на близкия опит на Центровете за академични изследвания в Европа и Америка. Тяхната практика на включване на художници в интелектуалната общност на изследователи дава повод за нови изследвания и проекти на самите центрове. Те допринасят за дебата и евристичната атмосфера в Центровете и развиват свои собствени художествени проекти, базирани на този опит.
Стипендиантите се избрат на основата на изпратени формуляри и чрез съответните процедури, общоприети при подобен процес.