По следите на светлото бъдеще

Секретарка ставам, Офис получавам, Няма да е лесно, Но ще е чудесно! Припев на поп-фолк песен

Любопитното явление, което изплува на повърхността в началото на размислите ни по темата за клише и идентичност, е тоталната липса на ясна система от клишета в България днес. Липсата й става особено очевидна в сравнение с добре организираните системи за производство и потребление на клишета като северноамериканската култура, където кинематографичното клише и реалността дотолкова се припокриват, че не е ясно кое от двете произтича от другото. (Самите ние неведнъж сме били свидетели на подобни ситуации на живо - американски полковник в кабинетно учение на НАТО, който се държи като рейнджър във военен филм преди атака, или художник, който приключва работна дискусия с обвинителна реч в стила на филм от съдебната зала.) В сравнение с подобни стройни, дълго изграждани системи обърканата ни идентичност в момента е като размесено тесте клишета от различен произход, с различна насоченост. Един от синонимите за "клише" в руския език е "общее место". Изключително точна формулировка - доколкото всяко отделно клише е събирателно понятие за представите, идеите, целите на достатъчно голяма група. Натрупването на критична маса от хора, които припознават дадена идея или израз като свои собствени и ги въвеждат в ежедневна употреба, е това, което ги превръща в клише. Кои са общите места тук, днес? Кои са зоните, в които се припокриват идеите, целите, мечтите на мнозинството? В момента ние двамата не сме способни да открием - поне "на първо четене" - клишетата, които са валидни за различните сфери от живота тук. Има зони, в които клишетата са лесно разпознаваеми - политическият речник или телевизионните предавания - но те не ни занимават като обект на изследване. Интересуват ни клишетата, които формират поведението, начина на обличане, мечтите на крайния потребител - "човека от народа", "обикновения българин", "гражданина". Поп-фолк културата и свързаният с нея шоу-бизнес донякъде дават представа за устойчивите понятия за красота на "човека от народа", но сюжетите им не са толкова тясно свързани с ежедневието - а не може и да се твърди, че консуматорите на поп-фолка са наистина представителна извадка от цялостното население на републиката. Мечтите като че ли са най-благодатната зона, в която да се опитаме да отчленим действащите в момента клишета, които формират идентичността на въпросния "гражданин". Мечтите се намират в сферата на идеалното - и не зависят от грубата реалност. Мечтите са нещо лично - но като правило, са учудващо повтаряеми. Доколкото произтичат от основните представи за щастие, в основата си мечтите включват сходен набор от "прости и човешки" елементи: дом, семейство, работа, деца... За да се задържим, доколкото е възможно, в сферата на идеалното, смятаме да базираме работата си по проекта върху мечтите на тези, които са все още наблюдатели, а не реални участници в ситуацията - учениците от горните класове. 17-19 години са възраст, в която представата за околния свят, ценностната система вече са сравнително оформени, но са базирани много повече върху чужд, отколкото върху собствен опит - т.е. възможните "заети" представи за света са възприети такива, каквито са, преди етапа на разочарования и преоценка. Това е и времето на мечтите - периодът, когато бъдещето все още представлява безкраен низ от разклоняващи се възможности, а не дефиниран вече път, който остава само да се следва. Работата по проекта ще бъде разделена на три етапа: 1. Събиране на изходен материал Натрупването на материал за работа ще бъде концентрирано около класическия, сам по себе си напълно клиширан въпрос: "Какъв искаш да станеш?" Докато преди двадесет-тридесет години отговорите на този въпрос можеха да се предположат с достатъчна степен на сигурност - официозните клишета от типа на "искам да стана космонавт" или "искам да бъда инженер" бяха достатъчно свързани с реалните възможности за развитие - възможните отговори в момента са пълна загадка за нас. Събирането на материала ще протече чрез интервюиране на ученици от горните класове на няколко различни училища в София и страната - от средно училище в малък град през техникума за обществено хранене в София до НГДЕК или Американския колеж. Освен набора от конкретни въпроси за бъдещето, анкетите ще се стремят да съберат максимално количество информация за визуалната страна на мечтите - места, дрехи, цветове, ситуации, отношения... Работата по провеждането на интервютата и по следващия етап на проекта би трябвало да протече в тясно сътрудничество със социолози и/или културолози от програмата “Визуален семинар”. 2. Обработка на резултатите Извеждане на основните, повтарящи се елементи от мечтите, набелязване на конкретни сюжети за работа в третия етап. 3. Визуализация Ключовите елементи от изследването ще бъдат резюмирани в серия от около15 постановъчни голямоформатни фотографии, представящи типични ситуации от възможното бъдеще на героите ни. Ситуациите ще бъдат поставени в естествен декор с участието на модели и актьори, като самите ситуации, детайлите на облеклото и обстановката ще бъдат моделирани според материалите, събрани при анкетирането. Реализацията на сюжетите ще бъде базирана върху познати, съществуващи образци - например, мечтата за футболна кариера би била визуализирана с драматична композиция в стила на футболните платна на Дейнека, а мечтата за работа в международна компания - с портрет в интериор, напомнящ отчаяно самотните офиси на Хопър. Леко преекспонираната романтика на мечтите - между лиризма и патоса - ще бъде обединяващият елемент между отделните фотографии, следващи канона на различни жанрове: портрет, жанрова сцена или епична многофигурна композиция. Ще сметнем проекта за успешен, ако съвкупността на тези изображения оформи една леко иронична поредица в духа на живописните цикли, илюстриращи седемте смъртни гряха или петте сетива; в нашия случай това би била галерия на клишетата, чрез които би искал да се самоопредели сънародникът ни - тук и сега. София, февруари 2004 г.

VS Resident Fellows Program 3/2006