СУПЕРПОЗИЦИИ ТРИ | Living Together
chapter I | Making
Куратори: Катя Ангелова и Лукреция Чипители
Видео прожекции в публично пространство
Døcumatism & Менелаос Карамагиолис | Хуан Пабло Масиас | Камен Стоянов
16 юни – 22 юни, 2024
Откриване: 15 юни, събота, 18-20 ч.
Работни часове: 17:00 - 00:00
бул. Цариградско шосе – Орлов мост, подлез Царевец
Living Together / Живот заедно е програма за художествени изследвания и артистична продукция, курирана от Катя Ангелова и Лукреция Чипители в контекста на серията изложби Superpositions / Суперпозиции, инициирани от Институт за съвременно изкуство в София (ИСИ-София). Програмата предлага мрежа от аудиовизуални проекти и инсталации, които ще съберат в София международна общност от артисти. Чрез своите практики те ще разсъждават върху идеята за съвместен живот, съвместно съществуване, съвместно създаване, обитаване като колектив, припомняне на общи скрити спомени, измисляне на общи външни пространства и живот.
Програмата следва стратегии, предложени от поредицата Суперпозиции – група събития, следващи едно след друго, организирани в три части: публични прожекции на работите на трима художници, последвани от изложба, специално създадена в галерията на ИСИ-София.
В първата част „Making“, групата Døcumatism и Менелаос Карамагиолис (Гърция), Хуан Пабло Масиас (Мексико/Италия) и Камен Стоянов (България/Австрия) ще представят свои видео творби в един от централните подлези на София (пред сграда „Царевец“ на Орлов мост).
Първата глава, Making (в смисъл на „Принадлежност“, „Правене“) започва с набор от аудиовизуални творби на художници, които работят в пресечната точка на съвременното изкуство и филма. За този раздел поканихме DØCUMATISM & Менелаос Карамагиолис (Гърция), Хуан Пабло Масиас (Мексико/Италия) и Камен Стоянов (България/Австрия) да представят своите творби в един от градските подлези на София, подлез „Царевец“, място, което многократно е променяло своята функционална, социална и естетическа идентичност.
Making е метафора, която разширява границите на функционалното значение на термина, който предполага действие по материалното производство на нещо формализирано, до идеята за създаване, предлагане и активиране, разглеждани като социален акт. Според антропологът Тим Инголд, making е процес на растеж, който не само произвежда форми, но и всъщност генерира процеси. Ние приемаме това предложение като аналогия, която разгръща работата на художника и която е синестетично действие, не ограничено до разпространението на физически формализирани продукти, а вместо това произвежда циклично начало. Making за нас е действие, което включва и мислене за общността, и въобразяване на начини да сме заедно или да изграждаме връзки и пространства за общуване.
Базираната и действаща в Атина група от режисьори, художници, куратори, историци, социални работници, изследователи и преподаватели DØCUMATISM, съществува като пространство за съвместно създаване на възможни решения на важни социални проблеми. Техните аудиовизуални продукции и документални филми имат за цел да направят „невидимото“ видимо чрез екранни изображения. Със своите артистични действия, филми с участието на антигерои и истории, които разчупват бариери и стереотипи, колективът Døcumatism (активен от 2009 г., основан от режисьора Менелаос Карамагиолис) практикува филмовото изкуство като експериментален и функционален инструмент за онези, които живеят в периферията на обществото.
Представен за първи път в София, филмът Афро-гърците - пролог, (2015-2019. Едноканално дигитално видео, цвят, стерео звук, 14') може да се опише като отправна точка за работата на DØCUMATISM с общността на африканската диаспора в Гърция. Тук движещият се образ предизвиква действия на живо и дава видимост на самото съществуване на една жива, сложна общност, която обикновено е невидима и маргинализирана в европейските страни. Освен това има още два портрета, които са част от серията - Афро-гърците - Агелос, (2020-2022. Триканално дигитално видео, цвят, стерео звук, 9'53'') и Афро-гърците - Джесика, (2019-2020. Триканално дигитално видео, цвят, стерео звук, 7'22''). И двата филма систематично преобръщат с главата надолу всеки опит да се отрече самото присъствие, идентичност и субективност на гражданите от африканската диаспора.
Втората аудиовизуална творба е Оуен, (2015. Едноканално видео, ч/б, звук, 41’19”) на Хуан Пабло Масиас. Филмът проследява историята на американския инженер Албърт Кимси Оуен, който основава Тихоокеанска колония – социалистическа общност в Тополобампо, мексиканския щат Синалоа, която в крайна сметка нараства до 500 жители, показвайки го по време на работа в печатницата му. Във видеото се преплитат кадри от редакционната работа по първия превод на испански език на основополагащата книга на Оуен „Проблеми на този час, в девет кратки студии“ с оригинална музикална партитура, замислена от художника в сътрудничество с Гонсало Масиас. Звукът съпровожда процеса на отпечатване на книгата. Хуан Пабло Масиас научава за творчеството на Алберт Кимси Оуен от Библиотеката за социална реконструкция (Biblioteca Social Reconstruir) в Мексико сити - архив, специализиран в анархистката мисъл, който е вдъхновил няколко негови проекта.
Третата творба Градът на хората (2024. Дигитализиран 16-мм филм, 5') е нов 16мм филм на Камен Стоянов. В него е показан Димитровград - град, построен от хиляди млади хора-бригадири, от работници и строителни войски от цяла България. Той е град за пример, използван като инструмент за комунистическа пропаганда и насърчаване на властта. Камен Стоянов извежда образа на един идеализиран град, изпразнен от живот и човешко присъствие, пресъздавайки езика на „националните“ образи от пропагандния арсенал на съветския блок. Своеобразна градска симфония (експериментален филмов формат, който представя града като главен герой, а не просто като декор), Градът на хората се превръща в символ на краха на една мечта и идеология. Филмът завършва с кадри, показващи жителите на града из неделния открит пазар, който най-много привлича хората след промените от 1989 г.
Living Together / Живот заедно е програма за художествени изследвания и артистична продукция, курирана от Катя Ангелова и Лукреция Чипители в контекста на серията изложби SUPERPOSITIONS THREE / СУПЕРПОЗИЦИИ ТРИ, инициирани от Институт за съвременно изкуство в София (ИСИ-София). Събитията се реализира с финансовото съдействие на Национален фонд „Култура“ по програма „Създаване“ и с подкрепата на Общинска охранителна фирма „Егида – София“ ЕАД.
Døcumatism е колектив, базиран в Атина, съставен от режисьори, художници, куратори, историци, социални работници, изследователи и преподаватели. Døcumatism е основан от художника и режисьор Менелаос Карамагиолис през 2009 г. Започвайки с движещи се образи и документални филми, колективът организира художествени акции и публични диалози по важни социални въпроси с цел да изследва невидимите и недостъпни „пейзажи“, за да лансира възможни решения на ключови социални проблеми. Целта им е да инициират диалог и да направят „невидимото“ видимо.
Чрез художествени акции, филми с участието на герои от реалния живот и истории, които разчупват бариери и стереотипи, екипът на Døcumatism превръща филмовото изкуство в ефикасен инструмент за тези, които живеят в периферията на обществото.
Сътрудничеството на колектива насърчава взаимодействието между художници, герои и зрители; тези фигури работят заедно, за да проектират арт акции, които се фокусират върху един ключов социален проблем в даден момент. Всеки въпрос функционира като „апарат“ по време на подготовката, производството и разпространението на дадена акция, мобилизирайки по-широки дебати и превръщайки реципиента в очевидец на място.
Хуан Пабло Масиас (р. 1974 в Пуебла, Мексико. Живее в Ливорно, Италия)
В издателски проекти, поезия, инсталации, пърформанси, видео, текст и фотографии Хуан Пабло Масиас изследва системите на репрезентация и афективност. Неговата работа на художник-изследовател често разглежда специфичната история на анархизма като критика на репрезентацията, противопоставяйки авторитарното, доминиращо знание на често скритото или потиснато алтернативно знание, препредавано между маргинализирани общности и активистки мрежи. Той е главен редактор на списанията TIEMPO MUERTO (от 2012г.) и WORD+MOIST PRESS (от 2014г.) - два издателски проекта, посветени на анархизма и либертарианската мисъл. Използвайки анархистката логика на експроприацията, тези издания се възползват от уникалните ресурси, с които разполагат институциите и фондациите за съвременно изкуство, за да извадят тази информация наяве (използвайки публични ресурси, за да направят информацията публична), и често са придружени от концептуално ориентирани творби на художника.
Камен Стоянов (р. 1977 в Русе, България. Живее във Виена и София)
Роден и израснал в България. Учи визуални изкуства в Академията за изящни изкуства във Виена и кино в Нов български университет в София.
Практиката му включва кино, видео, пърформанс, инсталация, живопис и рисунка. Наскоро заснема и е в процес на завършване на първия си пълнометражен филм „Звезда“, финансиран от Българския национален филмов център. Късометражният му експериментален филм „Up and Through“ е отличен като „Най-добър експериментален“ на Dumbo Film Festival 2020 и е номиниран за най-добър експериментален филм на Международния филмов фестивал Long Story Shorts 2020 в Букурещ. Негови творби са представяни на изложби, фестивали и биеналета по целия свят.
Благодарим за допълнителната подкрепа на: Fondazione Shapdiz, Културно-образователен център и музейна сбирка “Д-р Васил Радославов” гр. Ловеч, чийто домакин е Фондация “Стефан Нойков”.
Благодарности на Брис Деларю, Микеле Джулини, Емилия Клайн, Евелина Кузмова, Йорданка Янева.