Ако приемем за вярна метафората, предложена от Никола Бурийо, за съвременния художник като диджей, миксиращ семпли от реалността и човешката култура - отминала и настояща, то Никос Хараламбидис е един виртуозен визуален диджей, с изненадващи комбинации и смели иконографски скречове. Неговата неизчерпаема фантазия миксира два основни референтни масива, два гигантски контрапункта - традиция и модерност, във всичките им измерения и образни трансформации: от бита, културата, изкуството, политиката, дизайна и всичко, което може да постави на изпитание способността на зрителя да декодира един парадоксален свят, който е едновременно и познат, и абсурден, подлъгващ с разпознаваеми архетипи, но често с преобърната йерархия, времеви паралакси и неочаквани обрати.
За представянето си в ИСИ-София, Никос Хараламбидис е адаптирал популярни свои проекти, както и изцяло създадени за изложбата и българския контекст произведения. Всъщност, художникът винаги държи творбите му да се заровят в локалната ситуация и да осъществят комуникация с местните проявления на описаните по-горе контрапункти и скритите в тях напрежения. Всички атрибути на традицията с конкретиката на битовите и културни референции са местни, български миксирани с иконични образи на една наднационална модерност.
Цялата многопластова културно-историческа шарада, която Никос създава от семпли на ново и старо, материализирана в мощни, абсурдни, но визуално устойчиви обекти и колажи, в крайна сметка, може би неусетно ни води до тезата на Бруно Латур, че “никога не сме били модерни” - заради компромисите с битието, заради отказа да признаем хибридните цялости, в които така или иначе съществуваме, а може би и защото като хора не можем да живеем в чисти, утопични конструкции, въпреки че непрекъснато се стремим към тях.
От ранните му проекти в края на осемдесетте години, художествената практика на Никос Хараламбидис е фокусирана върху социалната ангажираност и политическите намеси в публичната сфера, главно във военни територии, буферни зони и оспорвани райони по целия свят. Една от най-характерните антивоенни интервенции на художника е представена на биеналето в Сао Пауло 2006: „Как да живеем заедно“. След усърден, настоятелен и често болезнен процес на преговори с местните сили на ООН и кипърската власт, Хараламбидис успява да демонтира три барикади, основни части на разделителната стена в Кипър, за да изгради емблематичните си инсталации в Сао Пауло. Оттогава тези демонтирани барикади са разрешеният вход в другата част на острова, след паспортна проверка. Продължаващата борба на художника за съвместно съществуване е това, което доминиращо се отразява и в настоящия „ПРОЕКТ ДВА СТОЛА“.
Никос Хараламбидис е роден в Кипър през 1969 г., но израства в Ню Йорк, където семейството му намира убежище след турската окупация на северната част на острова през 1974 г. От края на осемдесетте години широкомащабните инсталации на Хараламбидис, създадени от разглобени структурни елементи на дома му (като стъклените фасади, прозорците и вратите, части от покрива, пода и др.), са разработени като политически натоварени платформи за интердисциплинарно сътрудничество, активизиращи изоставени пространства и необитавани сгради в буферни зони по целия свят. Изпреварвайки артистичните тенденции от периода, неговите радикални пърформанси и намеси в Зелената линия на Кипър и паралелните многопластови действия в други военни зони и оспорвани райони в Ливан, Палестина, Сирия, Ирландия и Газа, рискувайки в някои случаи буквално живота си, са били през годините еталон, предоставящ новаторски архетипов модел на активизъм на по-младото поколение художници. Една от последните му платформи за съвместни проекти е Philoxenia Campus, който се съсредоточава върху бежанците и други социално-политически проблеми, като повишава обществената осведоменост по тези въпроси. Първата версия на тази съвместна практика, музеят Rambling или Rumbling, основан през 1994 г. и широко представен на Биеналето във Венеция през 2003 г., всъщност е трансформацията на неговата собствена къща в публичен и многофункционален механизъм, отразяващ загубата на семейния му дом в окупиран Кипър, черпи вдъхновение от живота му като емигрант и от преживяванията му като бежанец. Фокусирайки се върху подобни теми, контекст и конотации между дома и родината, Hollow Airport Museum е друга поредица от платформи за сътрудничество, които са под формата на емблематично училище за изкуства, намиращо се на изоставеното международно летище в Никозия в рамките на контролираната от ООН зона в Кипър Зелената линия. Hollow Airport Museum (H.A.M) има за цел да играе ролята на образователен и интелектуален център, място за среща, което обединява художници от страните от Източното Средиземноморие като Сирия, Израел, Палестина, Египет и Ливан. Тази геополитически напрегната област, страдаща от продължаващи конфликти и войни, намира под името Хам, син на Ной и прародител на тези народи, образователно убежище и Хестия на художествени дейности под формата на древногръцкия „Museion“. През 2010 г. Хараламбидис основава Биеналето White House, което в международен план е първата дигитална форма на биенале.
Никос Хараламбидис е показвал работите си по целия свят в повече от 60 самостоятелни изложби в Гърция и чужбина (Centre Pompidou, Париж, Turner Contemporary, Лондон, Palazzo Querini Stampalia, Венеция и др.), и е участвал в множество международни групови изложби, сред които са няколко биеналета като: [2011] Биенале в Атина; [2006] Биенале на Ирландия; [2006] Sao Paulo; [2004] Биенале Tel Aviv; [2003] Биенале на Венеция; [2001] Биенале Tirana Venice; [1997] Биенале на Венеция; EVA International; [1994] Биенале Ostende и др. Линкове:
www.whitehousebiennial.com
http://kappatosgallery.com/index.php/exhibitions/past/2006-2010/nikos-charalambidis-the-hollow-airport-museum/
http://thearabguggenheim.blogspot.com/2013/03/hollow-airport-museum.html
- - -
В ролята на протагонист в изложбата е художникът Мартин Пенев.
Огромни благодарности на Мартиан Табаков и Мартин Пенев, без чието съдействие тази изложба не би била възможна.
