Обществено и частно /и/или публично и лично/

Един терминологичен и двоичен призрак броди в целокупния живот на българското общество през последното десетилетие. Същият призрак постоянно присъства и в дебатите, организирани от Визуалния семинар. Признак както на отварянето и демократизацията на обществото, така и на неговите опити да се справя с все по-забързаната динамика на интеграцията на страната в глобализиращия се свят, този призрак е терминологичен, концептуално-съдържателен и лингвистичен проблем. Става дума за двойката термини "public" и "private", която хем се намести трайно в живота, хем все не може да постигне адекватен превод на български език. Вероятно целият спектър от идеи и практики, които се опитваме да обхванем с използването на тази двойка са все още една "гореща зона" на повече или по-малко осъзната авто-рефлексия в нащето общество. Вероятно не е постигнат необходимия минимум опит, който ще позволи формирането на траен консенсус в употребата на тези термини. Вероятно, измежду многото други процеси, нашето общество преживява и процес на "напипване" на своите собствени прагове на толерантност, или по-точно на границите между горните две сфери в живота на отделния човек и общността. Дискутирането на всички тези проблеми е обект на настоящия дебат на Визуалния семинар.

Досегашните дебати на семинара показаха, че когато се използва думата "public" често се има предвид или "държавно", или "градско", но рядко "обществено" особено когато се говори в контекста на града. От друга страна има сериозни колебания по отношение на думата "private" - дали това е "частно" или "лично"? Между другото, както в българския, така и в други славянски езици, въобще липсва еднозначен еквивалент на английската дума "privacy", т.е., да кажем, правото на някаква степен на неприкосновеност на личността, личното пространство на живот и собственост. Но това е проблем от друг порядък.

VS Вестник 4