Помним ли това, което сме забравили?

Във „Времеубежище” на Георги Господинов един от героите цитира Ренан, който твърдял, че „нацията е група хора, които са се разбрали да помнят и да забравят едни и същи неща”. 

Вероятно същият процес като защитен механизъм в умалена монологична версия преминава през всеки един от нас. Пресичат ли се личните с общите памети и забрави? Ако спонтанната памет и умишлената забрава са стената, зад която се чувстваме сигурни, то външната ѝ страна би трябвало да са споделените спомени, а вътрешната – забравата, скритите от чужди погледи неща. Къде попадаме ние, ако тази мнемонична стена се проточи във времето и се огъне като лента на Мьобиус? 

Дали ще знаем кое да помним и кое единодушно или лично да забравим?

Визуалните интерпретации на Аксиния Пейчева, Мариела Гемишева, Калин Серапионов,  Радостин Седевчев и София Грънчарова предлагат повече от един отговор или удвояват въпросите.

Къде отиваме като затворим очи? Има ли галерия без погледи в нея? Какво знае Изкуственият интелект за нашето ДНК? Дали бъдещето знае какво е миналото докато е било настояще? Дали чуждите спомените не ни се случват на нас?

Правдолюб Иванов

„Помним ли това, което сме забравили?“ е първата изложба от проект „Паралакс акция. Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме? И защо няма да се върнем там, откъдето сме.“ в контекста на 30-годишнината от основаването на Институт за съвременно изкуство - София. Събитията се финансират от НФК / Програма „Създаване“ 2024.