Великата и проклетата Октомврийска революция (визуални бележки)

    Сеп 8, 2017 Окт 7, 2017
    Откриване: 8 септември 2017 - 18 ч.
Кадър от "Веднъж през ХХ век" (2004) на Деймантас Наркевичюс Кадър от "Веднъж през ХХ век" (2004) на Деймантас Наркевичюс

Куратор: Яра Бубнова

Посланието на изложбата е формулирано в нейното название. Посветена е не само на противоречивостта на това глобално по значение историческо събитие, каквото е Октомврийската революция в Русия през 1917 г., но засяга и проблемa на историческата памет на революцията като цяло. Променят ли дистанциите във времето, новите оценки, политическите анализи и историческите подробности начина, по който „виждаме“ самото историческо събитие? В известен смисъл, изложбата е за иконофилията и иконоклазма в най-новата ни история, за това, как образът влияе на представата ни за нея, как борбата с „образите“ променя или не успява да промени историческите представи.
Няма как мащабът на идеите на Октомврийската революция и най-вече влиянието им върху последвалите 100 години да се надцени, нито да се побере в рамките на една експозиционна „формулировка“. Затова изложбата се ограничава до образите на революцията и образите на преоценката, особено актуални в нашата география и нейните политически и икономически зависимости от миналото.
В контекста на невероятната полярност на реакциите на съвремието спрямо събитията от 1917 г. – анализиращи и критикуващи, глорифициращи и иронизиращи, сатиризиращи и унижаващи, изложбеният проект разширява рамките на собствено „изложбеното изкуство“ като включва кино и телевизионна документалистика. Художественият филм „Октомври“ (1927) на Сергей Айзенщайн – едно от най-мощните до днешен ден пропагандни произведения, определящо как „изглежда“ Октомврийската революция, е в диалог с видеодокументацията на редовното годишно публично четене от желаещите на имена на жертвите на сталинския терор пред сградата на КГБ в Москва – Денят на паметта на жертвите на политически репрессии.
Квинтесенцията, по мнение на куратора, на основните придобивки на Революцията – равенството, е представена от едноименния пърформанс „Равенство“ (1998) на Елена Ковилина, както и от видеото „Строители“ (2005) на групата „Что делать?“. В него се говори за единствената възможна днес реализация на утопията за равенството – в рамките на арт-група.
Анимацията на Теодор Ушев “The Tower Bawher” (2006) е базирана върху идеите и изкуството на конструктивизма, а названието й прилича на игрите на ОБеРИу – литературната група от 1927-31 г. Обединение на реалното изкуство. С революцията в изкуството, с идеите за комуналност и общност, и просто заради символичния смисъл на акцията, в изложбата присъства „Черен квадрат на Червения площад“ (1992) на групата Ирвин.
Откровената сатира в „Ленин и девойка“ (2003) на Магда Тотова превръща отношенията с тиражираната гипсова глава на Ленин във фрагмент от еротичен филм с неговата разпознаваема стилистика.
Видеото на Деймантас Наркевичюс „Веднъж през XX век“ (2004) е мотивирано от ТВ репортажа за демонтирането на статуята на Ленин във Вилнюс през 1991 г. Художникът се връща към образа на победата над социализма години по-късно, заради странния момент на несигурност при разрушаването, оказал се символичен в днешно време.
Необичайният обект на филма на Анна Артакер е колекцията от посмъртни маски, направени от скулптора Сергей Меркуров и намиращи се в неговата къща-музей в Гюмри, Армения. Художничката показва отливките от лицата на реални хора, например – Ленин и Надежда Крупская, Дзержински и Клара Цеткин, Лев Толстой и Валерий Брюсов, Михаил Булгаков и Владимир Маяковски, Сергей Айзенщайн и Георги Димитров. В основата на работата са не само маските, свалени от лицата на мъртвите между 1907 и края на 1940-те г., но и филмът от 1960 г. на участникa във Виенския акционизъм режисьора Курт Крен. Но ако филмът на Крен представя маските в контекста на Леополд Сонди и неговия проективен тест за теорията на съдбата, в който те се противопоставят на снимките на живи хора, Артакер снима единствено маски, не назовава имена – мъртвите, дори и да са били героизирани, са мъртви и са в музей.
- - -
Кураторът изразява благодарност на
Анна Артакер; Деймантас Наркевичюс; Група “Что делать?” и специално на Дмитрий Виленский; Група IRWIN и специално на Миран Мохар; Елена Ковилина и Колекцията на Фонд V-A-C, специално на Тереза Мавика; MUSA и специално на Роланд Финк; Теодор Ушев – за предоставяне на работите за изложбата.

Отделна признателност на Калин Серапионов, Димитър Солаков, Кирил Прашков, Лъчезар Бояджиев и Недко Солаков, чието съдействие направи тази изложба възможна.

Контакт

  • Галерия ИСИ-София

    бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф) София 1504, България

    Работно време: вторник – събота, 15.00 – 19.00 и по уговорка

    00359 2 8466261 | Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

    ИСИ-Градина

    Курорт Аполония, Черноморец 8142
     

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok Decline