Великата и проклетата Октомврийска революция (визуални бележки)

ИСИ-София

    8 Сеп, 2017 7 Окт, 2017
    Откриване: 8 септември 2017 - 18 ч.
Кадър от "Веднъж през ХХ век" (2004) на Деймантас Наркевичюс Кадър от "Веднъж през ХХ век" (2004) на Деймантас Наркевичюс

Куратор: Яра Бубнова

Посланието на изложбата е формулирано в нейното название. Посветена е не само на противоречивостта на това глобално по значение историческо събитие, каквото е Октомврийската революция в Русия през 1917 г., но засяга и проблемa на историческата памет на революцията като цяло. Променят ли дистанциите във времето, новите оценки, политическите анализи и историческите подробности начина, по който „виждаме“ самото историческо събитие? В известен смисъл, изложбата е за иконофилията и иконоклазма в най-новата ни история, за това, как образът влияе на представата ни за нея, как борбата с „образите“ променя или не успява да промени историческите представи.
Няма как мащабът на идеите на Октомврийската революция и най-вече влиянието им върху последвалите 100 години да се надцени, нито да се побере в рамките на една експозиционна „формулировка“. Затова изложбата се ограничава до образите на революцията и образите на преоценката, особено актуални в нашата география и нейните политически и икономически зависимости от миналото.
В контекста на невероятната полярност на реакциите на съвремието спрямо събитията от 1917 г. – анализиращи и критикуващи, глорифициращи и иронизиращи, сатиризиращи и унижаващи, изложбеният проект разширява рамките на собствено „изложбеното изкуство“ като включва кино и телевизионна документалистика. Художественият филм „Октомври“ (1927) на Сергей Айзенщайн – едно от най-мощните до днешен ден пропагандни произведения, определящо как „изглежда“ Октомврийската революция, е в диалог с видеодокументацията на редовното годишно публично четене от желаещите на имена на жертвите на сталинския терор пред сградата на КГБ в Москва – Денят на паметта на жертвите на политически репрессии.
Квинтесенцията, по мнение на куратора, на основните придобивки на Революцията – равенството, е представена от едноименния пърформанс „Равенство“ (1998) на Елена Ковилина, както и от видеото „Строители“ (2005) на групата „Что делать?“. В него се говори за единствената възможна днес реализация на утопията за равенството – в рамките на арт-група.
Анимацията на Теодор Ушев “The Tower Bawher” (2006) е базирана върху идеите и изкуството на конструктивизма, а названието й прилича на игрите на ОБеРИу – литературната група от 1927-31 г. Обединение на реалното изкуство. С революцията в изкуството, с идеите за комуналност и общност, и просто заради символичния смисъл на акцията, в изложбата присъства „Черен квадрат на Червения площад“ (1992) на групата Ирвин.
Откровената сатира в „Ленин и девойка“ (2003) на Магда Тотова превръща отношенията с тиражираната гипсова глава на Ленин във фрагмент от еротичен филм с неговата разпознаваема стилистика.
Видеото на Деймантас Наркевичюс „Веднъж през XX век“ (2004) е мотивирано от ТВ репортажа за демонтирането на статуята на Ленин във Вилнюс през 1991 г. Художникът се връща към образа на победата над социализма години по-късно, заради странния момент на несигурност при разрушаването, оказал се символичен в днешно време.
Необичайният обект на филма на Анна Артакер е колекцията от посмъртни маски, направени от скулптора Сергей Меркуров и намиращи се в неговата къща-музей в Гюмри, Армения. Художничката показва отливките от лицата на реални хора, например – Ленин и Надежда Крупская, Дзержински и Клара Цеткин, Лев Толстой и Валерий Брюсов, Михаил Булгаков и Владимир Маяковски, Сергей Айзенщайн и Георги Димитров. В основата на работата са не само маските, свалени от лицата на мъртвите между 1907 и края на 1940-те г., но и филмът от 1960 г. на участникa във Виенския акционизъм режисьора Курт Крен. Но ако филмът на Крен представя маските в контекста на Леополд Сонди и неговия проективен тест за теорията на съдбата, в който те се противопоставят на снимките на живи хора, Артакер снима единствено маски, не назовава имена – мъртвите, дори и да са били героизирани, са мъртви и са в музей.
- - -
Кураторът изразява благодарност на
Анна Артакер; Деймантас Наркевичюс; Група “Что делать?” и специално на Дмитрий Виленский; Група IRWIN и специално на Миран Мохар; Елена Ковилина и Колекцията на Фонд V-A-C, специално на Тереза Мавика; MUSA и специално на Роланд Финк; Теодор Ушев – за предоставяне на работите за изложбата.

Отделна признателност на Калин Серапионов, Димитър Солаков, Кирил Прашков, Лъчезар Бояджиев и Недко Солаков, чието съдействие направи тази изложба възможна.

Контакт

  • Иван Мудов

    председател на УС

    Калин Серапионов

    изпълнителен директор

    бул. Васил Левски 134
    (вход откъм ул. Екзарх Йосиф)
    София 1504, България
    00359 2 8466261
    Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
     

    Работно време: вторник – събота, 15.00 – 19.00 и по уговорка


Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok Decline