Георги Ружев е една от най-забележителните фигури на българската културна сцена още от 1990- те години, той е не само фотограф, известен от ранните си работи с това, което по-късно се определя като концептуална фотография у нас. Той е не само художник, участник в едни от най-престижните международни изложби на съвременно изкуство. Той е и един от първите VJ-и в България, не само колекционер и „енциклопедист“ на съвременната музика, но и неин създател, изпълнител и интерпретатор (кой не помни групата „Попарата на бухала“?), един от малкото останали пънкари и анархисти сред нас.
Жоро Ружев е харизматичен герой на купони, партита, срещи и сбирки, концерти и изложби, пленери и множество креативни забави на различни поколения тук и в други страни по света. Един негов колега го определи като пост-медиен артист отпреди съществуването на пост-медията като понятие. На него, като на никой друг, му отива определението „свободен художник“. Разнообразието и експерименталната смелост на работите му трудно се поддават на характеристика.
И все пак Георги Ружев прави самостоятелна изложба, наблягаща на визуалните изразни средства – сложна мозайка от фотография, дигитален колаж, инсталация, лентикуларен печат, видео и звук. В експозицията се срещат различните му инкарнации, интереси, послания, цитати от „високите“ и „поп медийните“ древни и нови култури. Представените творби са от различни години, някои са „възстановени“ за тази експозиция. Тя е авторо-центрична, назована от самия него „Пантеон“. В специално написан текст-стейтмънт Георги Ружев поясни връзката си с това понятие или, ако искате, институция:
В Древна Гърция това e храм на всички богове. След Древния Рим е и храм за заслужили личности. Отъждествяване със съвременници, предшественици – визуално известни на всички. Като абстрактен хуманизъм, отъждествяван с братството на хората независимо от тяхното социално положение, независимо че не знаем какво е именно човекът и какви трябва да бъдат хуманните измерения на неговото съществуване.
Божеството може да е декаданс – а какво става с героите? В най-добрия случай – паметник... и то, в повечето случаи, грозен.
Новата съвест проповядва да пропагандираш себе си и да обичаш себе си, а аз съм частен случай – приличам на всеки бог и на всеки идол.
Жоро Ружев. София, 12. 05. 2016
