Презентация на Ханс Д. Крист и Ирис Дреслер

Още от самото начало на нашата работа във Württembergischer Kunstverein се интересуваме от разработването на модели на съвместна, транскултурна и трансдисциплинарна форма на кураторство. В основата на тези проекти бяха обменът и споделянето на знания, както и на полифонични, процесно-ориентирани начини за продукция на изложби. Като цяло изходната точка е въпрос - как можем да свързваме, комуникираме и превеждаме между местното и глобалното, изкуството и активизма, институциите и извън-институционалните пространствата (On Difference, 2006 и 2007); какви форми на художествени практики на съпротива са разработвани в условията на диктатури на Изток и на Юг (Subversive Practices, 2009); или как можем да отразяваме гласа и неговите социални, политически и естетически въздействия в областта на визуалните изкуства, танца и теорията (Acts of Voices, 2019). В контекста на Bergen Assembly 2019, нашата отправна точка беше концепцията за събрание - асамблея. Какво означава, когато едно биенале (или в случая триенале) се нарича “събрание”? Какви очаквания от изкуството и кураторите изразява това? Тези въпроси са рефлектирани и дискутирани от различни гледни точки и области на експертиза, поставяйки под въпрос тесните рамки на самата експертиза.

Ще представим различните структури, опит и резултати от споменатите проекти, с фокус върху Bergen Assembly 2019, което носи заглавието „Всъщност мъртвите не са мъртви“.

Ханс Д. Крист и Ирис Дреслер са директори на Württembergischer Kunstverein (WKV) в Щутгарт от 2005 г. Един от техните приоритети е изследването на съвместни, транскултурни и трансдисциплинарни практики на куриране.

В момента те са организатори на “събранието” в Bergen Assembly, Берген 2019, озаглавено “Всъщност мъртвите не са мъртви”.

В Щутгарт Ханс Д. Крист и Ирис Дреслер са представили самостоятелни изложби на художници като Имоген Стидворти (2018 г., с Катя Крупенникова), Александър Клуге (2017 г., с La Virreina Center de la Imatge, Барселона, в La Virreina и WKV), Ines Doujak (2016), Pedro G. Romero (2012, с Valentín Roma), Teresa Burga (2011, с Мигел Лопес и други), Peggy Buth (2009), NOH Suntag (2008), Daniel G. Andújar (2008), Анна Оперман (2007, куриран от Уте Воркопър) и Стан Дъглас (2007, с Staatsgalerie Stuttgart). Последните групови изложби включват “50 години след 50 години на Баухаус” (2018), “Бункерът на Тито” (2017, с Биеналето на съвременното изкуство, в Бункера на Тито в Конич, Босна и WKV), “Звярът и суверенът” (2016, с MACBA, Пол Б . Preciado и Valentín Roma, WKV и MACBA), Acts of Voices (2012, с основна група от дванадесет съ-куратори) или “Subversive Practices” (2009, с основна група от тринадесет съ-куратори).