Работя винаги с лесно разпознаваеми, банални предмети от ежедневието. В инсталацията Няма забранени мисли зрителят е изправен пред стандартна бариера с всички атрибути и механична част като обикновена бариера с тази разлика, че обичайното движение на електрическия мотор в тялото на бариерата задвижва не тази част, която зрителят очаква, защото тя е зазидана в стената. Заглавието помага донякъде да се разшифрова парадоксът на тази алогична конфигурация. Чрез средствата на абсурда и объркването, работата се опитва да извика идеята за обещани и извоювани свободи, наложени, или самоналожени забрани и мислите които те пораждат.
Работата борави с визуален абурд и като такава не би могла да се превърне в лесен силогизъм за свободите и забранити, а просто отваря поле за интерпретации.
Правдолюб Иванов
