Възстановяване на паралакса

Подвеждащо минималистична, „Възстановяване на паралакса” е в някакъв смисъл първата ретроспективна изложба на норвежкия художник Ларс Нордби (р. 1988, живее и работи между Норвегия и България). Едноименната инсталация представя три пърформативни творби, които авторът прави между 2016 и 2018 г. Те са пресъздадени в пространството на галерия „ИСИ-София“ чрез различни елементи като фалшиви стени, насекомо-убиващи ултравиолетови лампи, както и средства на театрализацията. Нордби използва последното, за да изследва сложната механика на идеологическите конструкции. Често превръща всекидневните обекти в театрален реквизит, създавайки особени ситуации, в които се активира един вид „паралакс-ов поглед“ за зрителя – способността му да се потопи в „слепите точки“ на мисленето. На свой ред, тази способност служи като мощен инструмент за наблюдаващия, с който може да задейства (политическа) съпротива. 

Идеята за театралността като критически термин предлага цял набор от полезни наблюдения върху въпроси като реализъм срещу илюзия, автентичност и право на избор, манипулативност, способност/ресурс и освободеност, както и върху по-малко забележимите идеи около идентификацията и нейната механика – тема, постоянно присъстваща в художествената практика на Нордби. В „Абстрактния фронт на идентичността“ (2018), една от трите работи в настоящата изложба, художникът използва природно заложеното привличане, което плъховете и плодовите мушици изпитват към определени миризми и светлини и  залага мухоловки, капани и ултравиолетови лампи, с които ще ги подтиква към собствената им кончина. И докато очакваме появата на тези организми в галерията, бидейки в състояние на ужас пред предвидимия им край, ние съвсем забравяме за механиката, вече задействана от автора. Тук ключът е в избора на „действащи лица“ – животните, отдавна използвани в литературата и изкуството, за да изявяват човешките умения. Вместо това, плъховете и плодовите мушици, които въобще не се появяват в изложбата (предвидимо), правят силно осезаемо онова усещане за инсценирани очаквания, което съвпада по странен начин, дори и само за кратко, с аспекти от тяхната предполагаема „животинска“ автентичност: вроден магнетизъм, съблазън, която в края на краищата ги погубва.       

Подобна ситуация се разиграва и в по-ранната творба на Ларс Нордби, озаглавена „Хора зад стената на галерията“ (2016). Художникът построява фалшива стена в галерията, а после единствено чрез заглавието на инсталацията, заявява, че зад тази стена има някакви хора. Ако по традиция животните често са лишавани от ресурса да бъдат автентични, тук хората-актьори и техният „ресурс“ като че ли е единственото нещо, което е налично. Нашият избор и субективност се състои в това, дали припознаваме някаква истина в заглавието. Това, което ни привлича към стената, е фактът, че винаги се поддаваме на съблазънта да се приобщим към истината в даден момент. Това е и тясната фронтова линия на идентичността, която авторът изследва чрез своите работи.

В инсталацията „Прекомерна идентификация“ (2016) Ларс Нордби рециклира шперплатовите плоскости, с които са били заковавани прозорците на арт институцията Kunstnernes Hus в Осло след трагичния терористичен акт от 2011 г. Така художникът вплита по-широките събития от историята и колективната памет в интимните процеси на формиране на идентичности. Вниманието на автора се обръща от „актьорите“ – животни или хора, към такива обекти, които са вместилища на скръбна памет. Нордби изследва самата възможност да имаме „паралакс-ов поглед“, да осъзнаваме онова, което ни убягва тогава, когато имаме само една единствена гледна точка.  

„Възстановяване на паралакса” в галерия ИСИ-София е повече мини-ретроспектива на тактиките и стратегиите, използвани от Ларс Нордби, отколкото хронологична подредба на вече съществуващи творби. Една стена, съставена от 30 соларни лампи против насекоми, е заплашително включена към ток със съответния волтаж. Тя разделя галерията на две части, оставяйки пространството зад лампите видимо, но недостъпно и дисфункционално. В този заключителен акт хора, животни и обекти са обединени в някакво ултра-агресивно „обещание“ изкуственост и манипулативност. Както Ларс Нордби казва, а надявам се и ние ще се убедим: „...такава е функционалната тенденция на идеологията днес.“ 

Снежана Кръстева 

„Възстановяване на паралакса” от Суперпозиции 2 / Заплитане 2022, едногодишната изложбена програма на Института за съвременно изкуство-София. Програмата съдържа шест изложби, всяка резултат от сътрудничеството между художник и куратор, както и цикъл от образователни събития и дискусии. Те ще обследват „заплитанията“ на съвременното изкуство с политиката, науката и технологиите, популярната култура, полът и социалните движения, екологията и миграциите. Програмата се реализира с финансовото съдействие на „Програма за подкрепа на професионални организации в областта на изкуството“ на Национален фонд „Култура“ и Фондация „Зингер-Захариев”.

Изложбеният проект е подкрепен от OCA – Офис за съвременно изкуство в Норвегия.

Ларс Нордби (р. 1988, Норвегия) живее и работи в Хамар, Норвегия, и Велико Търново, България. Нордби притежава магистърска степен в Националната академия на изкуствата в Осло, Норвегия (2016). Неговата художествена практика се развива около фотография, пърформанс и арт инсталации. Позовавайки се често на театралната естетика и театралността на ежедневието, Нордби се занимава с човешката обсесия за идентичност и идеологическа принадлежност. Самостоятелните му изложби включват: White Card Wardrobe Plot at Gallery Reneenee, Амстердам (2021); Zinc White Lard at Galleri Sol, Денмарк (2021); Dubious Chalk Circle, Археологически музей, Велико Търново, (2019); Old Laughter and Synonyms for Actors, изложбени зали „Рафаел Михайлов“, Велико Търново (2018); Tango, or Echoes of Conditional Self-Assertion at Kunstnernes Hus, Осло, Норвегия (2016); Dear Hilesh at Chicago Art Department, Чикаго, USA (2015); and To Tole, Биенале Познан, Полша (2015).

Ларс Нордби управлява и галерия за съвременно изкуство Heerz Tooya във Велико Търново.

Снежана Кръстева (р. 1979, България) е главен куратор на Luminous Art Foundation и съосновател и артистичен директор на „Триеналето за съвременно изкуство от Източните Балкани”, което ще се проведе в България през 2024 г., а доскоро е старши куратор на МСИ „Гараж“ (Москва). Кръстева получава бакалавърска степен по китаистика от Университета в Нанкин, Китай през 2004 г. и степен магистър със специализация кураторство в Голдсмитс-колидж, Лондон през 2011 г.

След като се премества в Пекин през 2004 г., през 2004-2007 ръководи галерията „Арт-проекти, Пекин – Токио“, където организира изложби като „WAZA KUYA” (2007), „OK ли е да се забавлявате в художествена галерия?” (2007), „Техно-Ориентализъм” (2005) и „Japanimation” (2006) и организира първата изложба в Китай на японската група Mono-ha, наречена „Какво е Mono-ha“ (2007). От 2007 г. тя работи в Уленс Център за съвременно изкуство (Пекин), където е помогнала за организирането на редица изложби, включително самостоятелни и групови изложби на млади китайски художници и важни ретроспективи като „Пейзажи от детството на Ян Пей-Минг” (2009 г. ). От 2011 г. работи като куратор в Art in the Underground в Лондон, където реализира редица проекти в публичното пространство.

Присъединява се към екипа на Гараж през 2013 г. и участва в реализирането на мащабни изложбени проекти. Сред най-новите са изложбите „Spirit Labor: Duration, Difficulty and Affect” (2021); „Бъдещият свят: Екологията като нова политика„ (2019). Кръстева е курирала проекти с артистите Rodney Graham (2021), Allora & Calzadilla (2019), Viacheslav Koleichuk (2018), Urs Fischer, Yin Xiuzhen (2016), Erik Bulatov, Katharina Grosse (2015). През 2017 г. е съ-куратор на „Първото триенале на руско съвременно изкуство” и съ-куратор на изложбата „Другият Транс-Атлантик. Кинетик и оп арт в Източна Европа и Латинска Америка 1950–1970” (2018); „Граматика на свободата / Пет урока” (2015), първата голяма изложба на източноевропейско изкуство в Москва. Кръстева е и един от организаторите на първата международна конференция „Пърформанс: Етика в действие” (2013) и 6-та конференция „В какво време живеем? Нова историчност и политиката на времето” (2019). От 2018 г. до юли 2019 г. тя е куратор на програмата „Garage Studio & Residency”. От 2016 г. до 2019 г. води курс по история на изложбите в RANEPA. От 2020 г. тя е преподавател по „Създаване на изложби“ като част от съвместната магистърска програма към HSE и Музея за съвременно изкуство „Гараж“ по „Кураторска практика“.