Пижамено парти в корема на кита

Китолов за Институ(т)цията. Или за рядко срещаното качество вътрешна просторност

„Струва ми се, че тук виждаме и рядко срещано качество на мощна лична виталност, и рядко срещано качество ‘дебела кожа’, и рядко срещано качество на вътрешна просторност. Човече! Прекланяй се пред кита и се старай да си като него! Така и ти ще си стоплен измежду ледовете; така и ти ще живееш в този свят без да си част от него. Бъди хладен на Екватора; ускорявай пулса на Полюса... Също като могъщия кит, човече, поддържай своя температура целогодишно!“

Херман Мелвил¹

Когато, като чужденец в София, посетих галерията на ИСИ-София за първи път, ми беше малко трудно да намеря точния квартал, точното стълбище, което води до точния вход. А после ми беше още по-трудно да преодолея детинската плахост, която за мен прави неловко посягането към един непознат звънец. При първия ни разговор в Зуум миналата зима, с Невена Екимова обсъждахме тъкмо това усещане, когато влизаш в непознато пространство, което и да е то, и после – точно в това пространство. Тогава, когато човек се чувства не-поканен - може ли, да вляза ли?

Вероятно изчистените бели обеми, които днес са дом на ИСИ-София, някога са били нечий дом. Някога пространството е било просто апартамент в непретенциозна сграда. Същите стени сигурно са маркирали границите на нечия домашна вселена. Може би това е бил оазис на личен комфорт. Място, където си сваляш обувките и забравяш за навън. Място за скука през деня и страхове през нощта. Представям си старото лице на пространството като направено от много повърхности – меки и твърди, поглъщащи едновременно и живот, и прах. Специфично личното, което си представям като многостранно, неправилно, и непроницаемо по необходимост, е отстъпило пред търсената неутрална прозрачност на белия куб. Домът е превърнат в място за една художествена институция, където тя да стане действителна, един имот в жива плът и кръв. Ако въображаемият частен апартамент, описан по-горе, е посрещал само онези, които принадлежат към кръг от роднини и приятели, то институционалният апартамент трябва да е лесен за намиране, лесен за достъп за всеки. И все пак, звънецът си звъни по същия начин.

Надникнах в света и изкуството на Невена Екимова през призмата на разговори от разстояние, фрагментиран обмен на минали проекти, историйки, снимки на моето (малко) и нейното (голямо) куче. Още в първата ни среща се разбрахме, че ще работим с хакване на пространства и манипулации. Обсъждахме изложбата като подвеждащ процес, който ще превърне белия куб на ИСИ-София в чуждоземно, но уютно и някак си странно гостоприемно пространство. Конспиративните ни действия произлизат от сливането на поканата-мандат за правене на изложба, която получихме, с основните художествени методи, подходи и убеждения на Невена. Нейните работи са белязани от стриктна и сериозна игривост, която вибрира в цялостния процес на концептуализиране, търсене на материали и тяхната преработка. Авторката често се поддава на желанието за струпване. Творбите й са направени от намерени материали, използвани дрехи, нарязан плат, изкуствена кожа, изхвърлена пластмаса и дърво, за издирването и събирането на които разчита на обхватна мрежа от случайни сътрудници. Същото търсено изобилие се повтаря и в процеса на производство, често въвличащ трудоемка работа, извършвана от художничката. А тя винаги е заета с разваляне-създаване, плетене и шиене, разкъсване и събиране, понякога с течение на седмици и месеци. Това е един широкообхватен процес, който отнема време и обсебва всяко пространство на авторката, и лично, и обществено. И все пак, като че ли Невена не се съпротивлява на „бунта“ на материалите си като се заиграва с неподдаващата се на контрол хлъзгавост на непокорните си обекти.

През 2014г. в есе кураторката Чуз Мартинес припомня предложение на художника Рафаел Монтаниес Ортиз за новия музей на неговата общност – El Museo del Barrio в Ню Йорк. Той предлага всяка експозиция в музея да започва с тропическа гора – rainforest. Мартинес продължава с описанието на тропическата гора като нещо напълно противоположно на белия куб, неговото радикално друго: „Обратно на културата, обратно на изложбата, противоположно на мащаба, обратно на четимото, обратно на идеологията, ред без съдържание – или по-точно, ред без никакво друго съдържание освен живота сам по себе си“². Тропическата гора е място на безредната и неопосредствана събитийност, докато белият куб е една от онези институционални „структури, които обработват и метаболизират суровия и потенциално токсичен, вътрешен или външен стимул в мисли, образи и значение“³. Белият куб като приятния търбух на смилащата, всепоглъщаща арт институция.

При втория ни разговор по имейл, с Невена се разбрахме за образа на корема на кита. Изложбата ще бъде това – търбух на кит. Но изложбата ще е и онова, което се случва в търбуха на кита. Купон. Или още по-точно, парти по пижами... Подводно домашно увеселение. Изложбата се опитва да произведе различно пространство/време вътре в галерията, за да може други хора, нови хора, да дойдат за да си поиграят, да полегнат, да поседнат, да променят и замърсят бившия бял куб. И все пак, успоредно с капризния образ на дълбоката животинска бездна, остават да стърчат изчанчени варианти на периферните структури в едно арт пространство – като например сувенирния магазин, или вездесъщият бар-самоделка за частни срещи. Далеч от радикалната другост както в замисъла си, така и във възприемането на храносмилането като функционален модел, изложбата се стреми да създаде момент на тих разрив в познатото. Това обаче не става през пълното обръщане на галерията обратно към нейния произход от нечий дом. По-точно това, което се случва, е измислянето на временни и нестабилни условия, които биха могли да създадат и населят по-уютно институционално пространство.
„Пижамено парти в корема на кита“ отразява желанието за мекота и пропускливост, за реагиране на движението, промяната и шанса. Така както търбухът на кита е един жив, обживян интериор, който е усвоил неудобството на разяждащите течности и неизбежния край, институцията-кит позволява метаболизма на грешката и безредието.

Тази изложба е желание, произнесено в шепот, за тяло на институцията, което да е просторно, пропускливо и в състояние да поддържа своя, винаги адаптивна температура.

Киара Картучиа

¹Мелвил, Х. Китът. Лондон: Ричард Бентли, 1851.

²К. Мартинес, „Влюбеният октопод“ в e-flux Journal, брой #55 (2014).

³ A. Fraser, ‘“As If” We Came Together to Care’, in Cultures of the Curatorial. Hospitality, B. von Bismarck, B. Meyer-Krahmer (eds.), London: Sternberg Press (2016).

„Пижамено парти в корема на кита“ е пета изложба от Суперпозиции 2 / Заплитане 2022, едногодишната изложбена програма на Института за съвременно изкуство-София. Програмата съдържа шест изложби, всяка резултат от сътрудничеството между художник и куратор, както и цикъл от образователни събития и дискусии. Те обследват „заплитанията“ на съвременното изкуство с политиката, науката и технологиите, популярната култура, полът и социалните движения, екологията и миграциите. Програмата се реализира с финансовото съдействие на Програма за подкрепа на професионални организации в областта на изкуството“ на Национален фонд „Култура“ и Фондация „Зингер-Захариев”. 

Невена Екимова е българска художничка, в момента живееща в родния си град Габрово. Учи съвременно изкуство в Норвегия и Исландия и получава бакалавърска степен в Академията за изкуства Valand в Гьотеборг, Швеция. Освен че участва в изложби, тя често работи с публични институции и създава мащабни интерактивни проекти за деца и възрастни.

Киара Картучиа е родена в Италия. Тя е изследовател изкуствовед, независим арт писател и куратор базиран в Лондон. Нейната кураторска практика се основава на анализа на епистемологичните възможности на пърформанса и перформативността, като арени за преконфигуриране и създаване на знания. Понастоящем тя се занимава с дългосрочно изследване на Средиземноморието като имагинерна/въображаема география, фокусирайки се по-специално върху разклоненията на практическия(те) средиземноморизъм(и) в работата и мисленето на художествени институции, работещи в евро-средиземноморския контекст.
От 2016 г. тя е съосновател и директор на кураторската и редакторска платформа EX NUNC, където курира програма за онлайн изложби EXN Lagoon. Киара е заемала кураторски позиции в SAVVY Contemporary, Берлин, и Манифеста, Палермо/Амстердам, като съ-куратор на публичната програма Манифеста 12 Planetary Garden. Курирала е програми и е изнасяла лекции в The Showroom London, Goldsmiths College, Fabra i Coats Барселона, Гьоте-институт България, Loop Barcelona, ​​Centro Pecci Prato, Парижки университет – Дидро, Венецианска международна седмица на пърформанс изкуството, Чикагски университет, Фондация Sharjah Art.
Киара е изучавала история на изкуството в Университета в Рим, Ла Сапиенца и е била научен сътрудник в Свободния Университет в Берлин и Академия на изкуствата. Тя има магистърска степен по визуални култури/теория на съвременното изкуство от Goldsmiths College и е докторант в University of Amsterdam. Тя е сътрудник на свободна практика в списания за изкуство като ArtReview, this is tomorrow, Contemporary &, Sharjah Art Foundation, Afterall. Тя е гостуващ куратор към резидентната програма на Unidee Residency Programme в Cittadellarte-Fondazione Pistoletto за сезон 2022/24.