Октомври 2003 - Март 2004
Градът, културното наследство и носталгията / Образи на труда, образи на консумацията
ИСИ-София
Градът, културното наследство и носталгията
Какво разбираме под “културно наследство” и “памет” на града: как помни градската предметна и визуална среда? По какъв начин се локализира паметта на града - разпръсната в публичните пространства, в сградите и паметниците, но също и в частните места, в обикновените предмети, стоки и образи, които ни заобикалят? Съществува ли ясна официалната политика на кметството и общината по отношение на културното наследство и предметната среда на София? В съгласие или конфликт е тя с културния усет на отделни градски групи /експерти урбанисти и архитекти, художници, дизайнери, студенти, деца/? Кои са точките на забравата, кои са “местата на паметта”? Кои са местата, предметите и знаците на носталгията, къде в нашия град може да се регистрира социална “амнезия”? Как се преплитат личната, груповата и официалната памет в градската среда на София – какви са образите на това конфликтно преплитане? В какво визуално отношение са градската памет и градското бъдеще?
Образи на труда, образи на консумацията
Социалистическата епоха изписваше градската среда с образите на щастливия и плодоносен труд – работници и селяни, и пр. Времето, което настъпи след 1989 г., предпочита други репрезентации. Инициативността, труда, дисциплината и продуктивността са изтрити от въображението на обществото и са заменени с образи на консумацията – сякаш тя съществува сама за себе си. Съблазнително-цветно или пък безвкусно-агресивно, доминира изобилието, заливащо българския консуматор днес /докато ерата на дефицита избледнява и се оттегля в спомена/. Понякога обаче изобразената консумация има малко общо с реалността. Тя често е от сферата на мечтите, финансово непостижими за обикновения потребител: реклами, билбордове и телевизионни клипове приковават копнежите му към луксозни житейски стилове, непостижими за скромното му всекидневие. Симптом на какво е замяната на образите на труда с тези на реалната и на имагинерната консумация? Защо именно в новото време, когато пазарът изисква нов професионален и институционален етос, публичните репрезентации “бягат” от образите на продукцията? Каква е спецификата на новите анти-аскетични и анти-героически, хедонистични визии, които обграждат пост-социалистическия човек? И какво трябва да бъде гражданското отношение към тази нова политика на визуалното?
Програмата за гостуващи стипендианти е резултат от интеграцията на активности и обмен на теоретично ниво между Институт за съвременно изкуство - София и Център за академични изследвания - София. В рамките на годината се приемат четирима стипендианти от България - всеки за по шест месеца. Те са от сферата на съвременното визуално изкуство, други артистични области или академии. Те получават стипендия и са базирани в София като работят върху своите проекти, свързани както с темата на ВИЗУЛАНИЯ СЕМИНАР, така и с другите дейности на ИСИ и ЦАИ. Финалната фаза на проекта се представя пред софийската публика и се дискутира в рамките на Визуалния форум.
Идеята за сътрудничество между художници и научни работници е базирана на близкия опит на Центровете за академични изследвания в Европа и Америка. Тяхната практика на включване на художници в интелектуалната общност на изследователи дава повод за нови изследвания и проекти на самите центрове. Те допринасят за дебата и евристичната атмосфера в Центровете и развиват свои собствени художествени проекти, базирани на този опит.
Стипендиантите се избрат на основата на изпратени формуляри и чрез съответните процедури, общоприети при подобен процес.