Представяне

Прочетена 6746 пъти
Началото на 21 век и противоречивите процеси на глобализацията промениха връзките между визуална култура, изкуство и социален живот. Визуалността се оказа доминантен културен код на късното индустриално общество. Днес сме свидетели на нова визуална вълна: в глобалния свят културата на публичния образ и “обществото на спектакъла” (Гай Деборд) постепенно се преобразяват чрез нов комплекс структури като “дисплей”, “интерфейс”, “билборд”, сканирани и изпратени изображения. Заедно с домашното видео, видеоклипът и пост-MTV културата, заедно с експанзията на дизайна, културата на модата и начина на живот, тези нови визуално-информационни хибриди започнаха да изпълват всекидневието.

Социалната промяна предефинира ролята на визуалността в съвременното общество, придавайки нова форма на масовия вкус. Като основен нарушител на доминиращите правила и ограничения в съвременната визуална сфера, художниците трябва да задават въпроси за тази ситуация, провокирайки автоматичните визуални навици на “средния гражданин”.

Това важи с особена сила за източноевропейските общества в преход, защото обществения живот и вкусовете в тези държави носят белезите на комунистическото визуално обкръжение - бремето на завещаната тоталитарна визуалност все още присъства в урбанистичната структура, в архитектурата, в паметниците и във всекидневната материална култура. Групи от визуални бюрократи и пост-официални художници все още използват старите визуални кодове в услуга на един агресивен нео-национализъм и недоносен антиглобализъм. Мас-медиите в тези държави, често популистки и подаващи се на лесна манипулация, разпространяват елементарна (и политически некоректна) образност, раздвоена между същото това старомодно наследство и наскоро привнесената и не по-малко манипулативна консумеристка визуалност.

В този не съвсем приятелски контекст, креативността и новаторските кодове на съвременното изкуство (с неговата специфика - смесване на гранични стойностни системи, агресивно нарушаване на табута, създаване на нови “обекти на желанието”, иронично цитиране, многопластова игривост и др.) конфронтират дефицита на интерпретиране. От друга страна, определяйки нивото на публична грамотност най-общо като ниско, би могло да се каже, че посланията на художниците от тези страни страдат от недостиг на “четливост” и затова не могат да имат значително обществено влияние.

Следващото неблагоприятно положение в тези страни е липсата на връзка между малката група от художници с международна известност и критичните умове: можем да говорим метафорично за разделяне между “визуалния” и “рефлективния” елит - учените и изследователите остават изолирани в тяхната собствена сфера на затворен академичен дебат с незадоволителен публичен ефект. Връзките с култур-журналистите от средствата за масово осведомяване са или незадоволителни, или въобще липсват, така че журналистиката остава ориентирана към масовия вкус и не може да бъде съюзник по пътя към достигане на по-голямо влияние на напредничавите културни активности върху публиката. Така потенциалните възможности на елита с критично мислене да влияе върху културните политики в тези страни, да бъде социален коректив и да предлага лидерско мнение, остават неосъществени.

Главна цел на проекта

Нашето намерение е, първо, да изградим “пряк път” между художници и учени с цел да засилим общественото влияние и на двете групи. Второ, да създадем условия за това влияние, като свържем двете групи с полето на културната журналистика в мас-медиите. Така ние предлагаме нещо по-различно от еднопланово фокусиране само върху художествената продукция или само върху специализирания академичен дебат. Ние поставяме акцент върху възможното обществено въздействие. Областта на това въздействие е недвусмислено определена като визуален интерфейс на съвременната култура (започвайки с България) - област, поделена с публиката. Тя е обозрима в София. Публичната видимост, както и потенциалното влияние на “прекия път” ще бъдат подпомогнати от въвличането на представители на мас-медиите в семинарите. Крайната цел е въздействие върху културните политики в страната чрез дебат и увеличаване на публичната грамотност в областта на визуалното.

За да постигнем тази цел, ние възнамеряваме:

- да инициираме събития (художествени прожекции, публикации и др.) и/или да идентифицираме съществуващи събития, които биха могли да провокират началото на такъв дебат

- да въвлечем публиката в този дебат чрез свързване на важни събития в съвременната визуална култура и целия “интерфейс” на съвременната урбанистична култура

- да спомогнем за постигане на ново ниво на интерпретативна компетентност в мас-медиите чрез въвличане на журналисти и тяхното редовно или спорадично участие в дебата

Описание на проекта

Проектът ВИЗУАЛЕН СЕМИНАР се занимава със съвременната визуална култура в обществото в преход (в случая в България) в неговата връзка с останалата част от света/реалността. Основната идея е да се изгради серия от събития и това да генерира постоянен дебат, в който ще бъдат включени няколко основни модула:

Модул 1: Форум Визуална култура

Модул 2: Програма за гостуващи стипендианти

Модул 3: Програма за гости

Модул 4: Публикации

Модул 1

Форумът Визуална култура е публичен форум за дебат върху конкретен дневен ред, обслужващ целите на ВИЗУАЛНИЯ СЕМИНАР. Участниците (интелектуалци, учени, художници и журналисти) са специално канени. Тези срещи въвличат медиите и публиката. Темите на публичните срещи се обсъждат и предлагат от Експертния съвет на Визуалния семинар. Експертният съвет се състои от художници и интелектуалци, споделящи приоритетите и целите на Визуалния семинар, но представящи различни гледни точки и професионални интереси. Те са способни да ги обединят в общ дебат, както и да го направят провокативен и вдъхновяващ. Основната функция на Експертния съвет е чрез дискусии да определи горещите точки на съвременната визуална култура.

Форумът Визуална култура има три фокуса:

1. публично представяне на гостуващите стипендианти; дискутиране на резултатите от техните художествени проекти

2. представяне на гостите: лекции, уърк-шопове, дискусии

3. обобщаващи дискусии по актуални проблеми на визуалната среда в София (реклами, билбордове, електронни медии, публични представяния и др.)

Специфичен под-модул на тази програма ще бъде Българо-Германското сътрудничество по проекта “Red Riviera Revisited”. То ще включи външна гледна точка към променената/променящата се визия на страната главно чрез германски и други художници, които са идвали на ваканция на българското Черноморие преди 1989г.

Модул 2

Програмата за гостуващи стипендианти е резултат от интеграцията на активности и обмен на теоретично ниво между Институт за съвременно изкуство - София и Център за академични изследвания - София. В рамките на годината се приемат четирима стипендианти от България - всеки за по шест месеца. Те са от сферата на съвременното визуално изкуство, други артистични области или академии. Те получават стипендия и са базирани в София като работят върху своите проекти, свързани както с темата на ВИЗУЛАНИЯ СЕМИНАР, така и с другите дейности на ИСИ и ЦАИ. Финалната фаза на проекта се представя пред софийската публика и се дискутира в рамките на Визуалния форум.

Идеята за сътрудничество между художници и научни работници е базирана на близкия опит на Центровете за академични изследвания в Европа и Америка. Тяхната практика на включване на художници в интелектуалната общност на изследователи дава повод за нови изследвания и проекти на самите центрове. Те допринасят за дебата и евристичната атмосфера в Центровете и развиват свои собствени художествени проекти, базирани на този опит.

Стипендиантите се избрат на основата на изпратени формуляри и чрез съответните процедури, общоприети при подобен процес.

Модул 3

Програмата за гости включва ИСИ, който приема (само с покана) по двама известни международни художници всяка година. За период до 1 месец те ще работят или представят конкретни проекти, свързани със спецификата на ВИЗУАЛНИЯ СЕМИНАР. С тези участници ще се провеждат предварителни дискусии за избора на темата. Те ще бъдат канени публично да представят работите си, да изнасят лекции, да инициират дебати и като цяло за известен период от време да станат част от местния контекст. В края на престоя им в София ще се организират изложби на техните работи, като творбите, създадени тук, ще бъдат дарявани на ВИЗУАЛНИЯ СЕМИНАР с цел създаване на колекция от чуждестранно съвременно изкуство в София.

Модул 4

Публикации:

4.1. Публикации, свързани с гостуващите стипендианти: годишник (четири издания за двете години - по едно за всяка двойка стипендианти), включващи материали от художествените проекти и изследвания

4.2. Каталог за програмата за гости и за проекта “Red Riviera Revisited” - освен визуалните материали на двамата гости ще включва дискусии с художниците и изследователите.

4.3. Интерфейс София - едно издание, обединяващо резултатите от двугодишните дискусии в рамките на Визуалния форум. Ще представлява колекция на най-добрите приноси и някои специално възложени проекти, свързани със съвременната социална и визуална среда в София, подготвени в сътрудничество между художници и учени (кратки текстове, визуални работи във формата на книги, статистики и други данни).

4.4. Бюлетини, постери, информационни и образователни брошури и картички, свързани с конкретни прояви или етапи от развитието на проекта.

Мониторинг и администриране на проекта:

Ръководител на проекта: отговаря за планирането и генералното развитие, както и координира модулите Форум Визуална култура, Програма за годни и Публикации - г-жа Яра Бубнова, куратор и директор на Института за съвременно изкуство - София

Академична подкрепа: отговаря за Програмата за стипендианти и за интегрирането на художниците в интелектуалния кръг на ЦАС - д-р Александър Кьосев, постоянен стипендиант на Центъра за академични изследвания - София и ръководител на проекта NEXUS.

Експертен съвет: отговаря за идеите на Форума Визуална култура, одобрява стипендиантите и концепцията на публикациите: Диана Попова (художествен критик), Боян Манчев (философ), Недко Солаков (художник), Миглена Николчина (джендър изследвания), Кирил Прашков (художник), Орлин Спасов (литератор), Ивайло Дичев (културолог), Ирина Генова (изкуствовед)

Координатор на проекта:

Мария Василева - изкуствовед; куратор

Асистент на ИСИ-София:

Искра Захариева - изкуствовед

Контакт

  • Галерия ИСИ-София

    бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф) София 1504, България

    Работно време: вторник – събота, 15.00 – 19.00 и по уговорка

    00359 2 8466261 | Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

    ИСИ-Градина

    Курорт Аполония, Черноморец 8142
     

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.
Ok Decline