Представяне

Прочетена 7032 пъти
Началото на 21 век и противоречивите процеси на глобализацията промениха връзките между визуална култура, изкуство и социален живот. Визуалността се оказа доминантен културен код на късното индустриално общество. Днес сме свидетели на нова визуална вълна: в глобалния свят културата на публичния образ и “обществото на спектакъла” (Гай Деборд) постепенно се преобразяват чрез нов комплекс структури като “дисплей”, “интерфейс”, “билборд”, сканирани и изпратени изображения. Заедно с домашното видео, видеоклипът и пост-MTV културата, заедно с експанзията на дизайна, културата на модата и начина на живот, тези нови визуално-информационни хибриди започнаха да изпълват всекидневието.

Социалната промяна предефинира ролята на визуалността в съвременното общество, придавайки нова форма на масовия вкус. Като основен нарушител на доминиращите правила и ограничения в съвременната визуална сфера, художниците трябва да задават въпроси за тази ситуация, провокирайки автоматичните визуални навици на “средния гражданин”.

Това важи с особена сила за източноевропейските общества в преход, защото обществения живот и вкусовете в тези държави носят белезите на комунистическото визуално обкръжение - бремето на завещаната тоталитарна визуалност все още присъства в урбанистичната структура, в архитектурата, в паметниците и във всекидневната материална култура. Групи от визуални бюрократи и пост-официални художници все още използват старите визуални кодове в услуга на един агресивен нео-национализъм и недоносен антиглобализъм. Мас-медиите в тези държави, често популистки и подаващи се на лесна манипулация, разпространяват елементарна (и политически некоректна) образност, раздвоена между същото това старомодно наследство и наскоро привнесената и не по-малко манипулативна консумеристка визуалност.

В този не съвсем приятелски контекст, креативността и новаторските кодове на съвременното изкуство (с неговата специфика - смесване на гранични стойностни системи, агресивно нарушаване на табута, създаване на нови “обекти на желанието”, иронично цитиране, многопластова игривост и др.) конфронтират дефицита на интерпретиране. От друга страна, определяйки нивото на публична грамотност най-общо като ниско, би могло да се каже, че посланията на художниците от тези страни страдат от недостиг на “четливост” и затова не могат да имат значително обществено влияние.

Следващото неблагоприятно положение в тези страни е липсата на връзка между малката група от художници с международна известност и критичните умове: можем да говорим метафорично за разделяне между “визуалния” и “рефлективния” елит - учените и изследователите остават изолирани в тяхната собствена сфера на затворен академичен дебат с незадоволителен публичен ефект. Връзките с култур-журналистите от средствата за масово осведомяване са или незадоволителни, или въобще липсват, така че журналистиката остава ориентирана към масовия вкус и не може да бъде съюзник по пътя към достигане на по-голямо влияние на напредничавите културни активности върху публиката. Така потенциалните възможности на елита с критично мислене да влияе върху културните политики в тези страни, да бъде социален коректив и да предлага лидерско мнение, остават неосъществени.

Главна цел на проекта

Нашето намерение е, първо, да изградим “пряк път” между художници и учени с цел да засилим общественото влияние и на двете групи. Второ, да създадем условия за това влияние, като свържем двете групи с полето на културната журналистика в мас-медиите. Така ние предлагаме нещо по-различно от еднопланово фокусиране само върху художествената продукция или само върху специализирания академичен дебат. Ние поставяме акцент върху възможното обществено въздействие. Областта на това въздействие е недвусмислено определена като визуален интерфейс на съвременната култура (започвайки с България) - област, поделена с публиката. Тя е обозрима в София. Публичната видимост, както и потенциалното влияние на “прекия път” ще бъдат подпомогнати от въвличането на представители на мас-медиите в семинарите. Крайната цел е въздействие върху културните политики в страната чрез дебат и увеличаване на публичната грамотност в областта на визуалното.

За да постигнем тази цел, ние възнамеряваме:

- да инициираме събития (художествени прожекции, публикации и др.) и/или да идентифицираме съществуващи събития, които биха могли да провокират началото на такъв дебат

- да въвлечем публиката в този дебат чрез свързване на важни събития в съвременната визуална култура и целия “интерфейс” на съвременната урбанистична култура

- да спомогнем за постигане на ново ниво на интерпретативна компетентност в мас-медиите чрез въвличане на журналисти и тяхното редовно или спорадично участие в дебата

Описание на проекта

Проектът ВИЗУАЛЕН СЕМИНАР се занимава със съвременната визуална култура в обществото в преход (в случая в България) в неговата връзка с останалата част от света/реалността. Основната идея е да се изгради серия от събития и това да генерира постоянен дебат, в който ще бъдат включени няколко основни модула:

Модул 1: Форум Визуална култура

Модул 2: Програма за гостуващи стипендианти

Модул 3: Програма за гости

Модул 4: Публикации

Модул 1

Форумът Визуална култура е публичен форум за дебат върху конкретен дневен ред, обслужващ целите на ВИЗУАЛНИЯ СЕМИНАР. Участниците (интелектуалци, учени, художници и журналисти) са специално канени. Тези срещи въвличат медиите и публиката. Темите на публичните срещи се обсъждат и предлагат от Експертния съвет на Визуалния семинар. Експертният съвет се състои от художници и интелектуалци, споделящи приоритетите и целите на Визуалния семинар, но представящи различни гледни точки и професионални интереси. Те са способни да ги обединят в общ дебат, както и да го направят провокативен и вдъхновяващ. Основната функция на Експертния съвет е чрез дискусии да определи горещите точки на съвременната визуална култура.

Форумът Визуална култура има три фокуса:

1. публично представяне на гостуващите стипендианти; дискутиране на резултатите от техните художествени проекти

2. представяне на гостите: лекции, уърк-шопове, дискусии

3. обобщаващи дискусии по актуални проблеми на визуалната среда в София (реклами, билбордове, електронни медии, публични представяния и др.)

Специфичен под-модул на тази програма ще бъде Българо-Германското сътрудничество по проекта “Red Riviera Revisited”. То ще включи външна гледна точка към променената/променящата се визия на страната главно чрез германски и други художници, които са идвали на ваканция на българското Черноморие преди 1989г.

Модул 2

Програмата за гостуващи стипендианти е резултат от интеграцията на активности и обмен на теоретично ниво между Институт за съвременно изкуство - София и Център за академични изследвания - София. В рамките на годината се приемат четирима стипендианти от България - всеки за по шест месеца. Те са от сферата на съвременното визуално изкуство, други артистични области или академии. Те получават стипендия и са базирани в София като работят върху своите проекти, свързани както с темата на ВИЗУЛАНИЯ СЕМИНАР, така и с другите дейности на ИСИ и ЦАИ. Финалната фаза на проекта се представя пред софийската публика и се дискутира в рамките на Визуалния форум.

Идеята за сътрудничество между художници и научни работници е базирана на близкия опит на Центровете за академични изследвания в Европа и Америка. Тяхната практика на включване на художници в интелектуалната общност на изследователи дава повод за нови изследвания и проекти на самите центрове. Те допринасят за дебата и евристичната атмосфера в Центровете и развиват свои собствени художествени проекти, базирани на този опит.

Стипендиантите се избрат на основата на изпратени формуляри и чрез съответните процедури, общоприети при подобен процес.

Модул 3

Програмата за гости включва ИСИ, който приема (само с покана) по двама известни международни художници всяка година. За период до 1 месец те ще работят или представят конкретни проекти, свързани със спецификата на ВИЗУАЛНИЯ СЕМИНАР. С тези участници ще се провеждат предварителни дискусии за избора на темата. Те ще бъдат канени публично да представят работите си, да изнасят лекции, да инициират дебати и като цяло за известен период от време да станат част от местния контекст. В края на престоя им в София ще се организират изложби на техните работи, като творбите, създадени тук, ще бъдат дарявани на ВИЗУАЛНИЯ СЕМИНАР с цел създаване на колекция от чуждестранно съвременно изкуство в София.

Модул 4

Публикации:

4.1. Публикации, свързани с гостуващите стипендианти: годишник (четири издания за двете години - по едно за всяка двойка стипендианти), включващи материали от художествените проекти и изследвания

4.2. Каталог за програмата за гости и за проекта “Red Riviera Revisited” - освен визуалните материали на двамата гости ще включва дискусии с художниците и изследователите.

4.3. Интерфейс София - едно издание, обединяващо резултатите от двугодишните дискусии в рамките на Визуалния форум. Ще представлява колекция на най-добрите приноси и някои специално възложени проекти, свързани със съвременната социална и визуална среда в София, подготвени в сътрудничество между художници и учени (кратки текстове, визуални работи във формата на книги, статистики и други данни).

4.4. Бюлетини, постери, информационни и образователни брошури и картички, свързани с конкретни прояви или етапи от развитието на проекта.

Мониторинг и администриране на проекта:

Ръководител на проекта: отговаря за планирането и генералното развитие, както и координира модулите Форум Визуална култура, Програма за годни и Публикации - г-жа Яра Бубнова, куратор и директор на Института за съвременно изкуство - София

Академична подкрепа: отговаря за Програмата за стипендианти и за интегрирането на художниците в интелектуалния кръг на ЦАС - д-р Александър Кьосев, постоянен стипендиант на Центъра за академични изследвания - София и ръководител на проекта NEXUS.

Експертен съвет: отговаря за идеите на Форума Визуална култура, одобрява стипендиантите и концепцията на публикациите: Диана Попова (художествен критик), Боян Манчев (философ), Недко Солаков (художник), Миглена Николчина (джендър изследвания), Кирил Прашков (художник), Орлин Спасов (литератор), Ивайло Дичев (културолог), Ирина Генова (изкуствовед)

Координатор на проекта:

Мария Василева - изкуствовед; куратор

Асистент на ИСИ-София:

Искра Захариева - изкуствовед

Контакт

  • Галерия ИСИ-София

    бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф) София 1504, България

    Работно време: вторник – събота, 15.00 – 19.00 и по уговорка

    00359 2 8466261 | Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

    ИСИ-Градина

    Курорт Аполония, Черноморец 8142
     

Cookies make it easier for us to provide you with our services. With the usage of our services you permit us to use cookies.