ИЗОБРАЖЕНИЕТО ВЕЧЕ НЕ Е НАЛИЧНО

ИСИ-София

    3 Май, 2017 17 Юни, 2017

Изложба в три галерии

Куратор Весела Ножарова

Художници в галерия ИСИ-София:

Лъчезар Бояджиев

Калина Димитрова

Правдолюб Иванов

Самуил Стоянов

„Изображението вече не е налично” е изложба в 3 части, в 3 различни галерии по едно и също време: галерия „Васка Емануилова” от 2 май, галерията на Институт за съвременно изкуство, София от 3 май и галерия „Credo Bonum” от 4 май.

“Изображението вече не е налично” си поставя за цел да изследва взаимоотношенията между съвременния художник и визуалната среда. Много често художниците работят с готови изображения, намерени в интернет или запечатани случайно в непосредственото им обкръжение и ежедневие. Начинът, по който ги интерпретират, асимилират или просто пресъздават, е в основата на творческия процес. Но именно в този процес възникват и много въпроси. Какъв е моментът, в който образът се превръща в произведение на изкуството и какво е неговото самостойно съществуване от този момент нататък? В този смисъл “Изображението вече не е налично” е много „художническа” изложба. Тя се обръща към изначалния обект на визуалното изкуство, обръща се към образа. Как нашето отношение към образа се променя в контекста на бързо променящата са визуална, културна, политическа и социална среда, в която живеем? Разбираме ли достатъчно добре визуалната информация, която достига до нас? Как виртуалният свят, който обитаваме, с безспирния поток от образи влияе върху съвременното изкуство?
В Галерия ИСИ са показани работите на четирима художници, които се занимават метаморфозите на образа по напълно различен начин един от друг. За Лъчезар Бояджиев - в "Търсене/Питане (на ЕД)", 2017 - написал върху един от трегерите на галерията взет от Фейсбук статус, образът е географска карта, родена от споменаването на имената на градове с историческа и политическа история в Израел. Зад изписаните с маркер думи изплуват сложни истории с древен и съвременен привкус, но и онова съвременно усещане за виртуалната загуба на конкретно място и време. В работата си Правдолюб Иванов директно използва своя визуален архив от намерени изображения. В случая това са снимки, свалени от сайтове за платена любов. Без редакция, без каквато и да е намеса, те показват, че реалният живот често пъти може да надскочи и най-смелите проекции на художническото въображение. Калина Димитрова в своето видео "Mens momentanea", 2017, изгражда образа на една разходка по софийските улици, съставена от стотици отделни мигове, самостойни моменти на човешко съществуване. Върху медийната среда е съсредоточил вниманието си художникът Самуил Стоянов в работата си „Дали изкуството не се реализира в пространството между зрителя и произведението?”, 2017. Трите пластики от глина са директна критика към всеобхватната, промиваща съзнанието медийна среда. И ако тази работа има ясно послание, то другото произведение, с което Стоянов участва в изложбата, „Моля, не пипайте изображението!”, 2010-2017, създава върху една от стените в галерията неясно огледало, в което зрителят може да се „огледа” или отрази в превърналия се в изкуство свой собствен образ.

Проектът е подкрепен от наградата „Гауденц Б. Руф”

Контакт

  • Иван Мудов

    председател на УС

    Калин Серапионов

    изпълнителен директор

    бул. Васил Левски 134
    (вход откъм ул. Екзарх Йосиф)
    София 1504, България
    00359 2 8466261
    Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
     

    Работно време: вторник – събота, 15.00 – 19.00 и по уговорка