Викенти Комитски коригира грешките в националистическите графити по сградите на София. Освен това се грижи за работещите по улиците, инсталирайки държачи за чаши по врати, улуци, телефонни будки и парапети.
Вероника Цекова се вълнува от загубеното усещане за уют, безопасност и добросъседство. Пространствата за детски забавления в града драстично намаляват, а заедно с тях изчезват и самите игри. Художничката възстановява скачането на въже, играта на дама и махленския футбол – несанкционирани и естествени забавления, които се пораждат от естествени връзки и изграждат нови отношения.
Кирил Кузманов конструира сложна машина, която включва велосипед, чадър, високоговорители и др., с която „преслушва" градския живот по улиците на София. И го излъчва обратно с три секунди забавяне... Никой не е застрахован от това да се окаже „прихванат" между публичното и личното пространство в съвременния град – това е част от ироничното, но актуално послание работата.
Мирослав Христов и група „Плюс" смятат, че градската среда трябва да си почине от човешкото (нашето!) насилие. И поставят хотелски табелки „Не безпокойте!" до живи (хора, четящи вестници по пейки) и неживи (изоставени къде ли не коли) обекти. А фигури от различни паметници обзавеждат с възглавници – именно там, където градът спи, вместо да дебатира своето минало и настояще.
Самуил Стоянов облича уличните лампи в центъра на Добрич в черни найлонови торби за боклук. Така художникът коментира привичната вече липса на човешко измерение в градската среда, отсъствието на красота и рационална простота в нея – такава, чрез която лампите претърпяват магическа трансформация и през нощта...
- - - - -
Изкуството на градската намеса е проект, иницииран от Асоцицията за съвременно изкуство <ротор>, Грац (Австрия); Университетът Я. Е. Пуркиние, Усти над Лабем (Чехия); [BLOK] – Местна база за културно обновяване, Загреб; Фондация Синята къща, Амстердам; Институт за съвременно изкуство – София и NABA – Нова академия за изящни изкуства, Милано (Италия).
Темата на проекта е естествено продължение на дейността на ИСИ – София, свързана с „Визуален семинар", 2003–2006. Тя засяга многообразието на проблемите на джентрификацията; изследва етапите от развитието на нео-капитализма и създаването на новата градска класа от потребители през визуални маркери в града и обществото; променящата се роля на художниците и интелектуалците в обществения дебат; проучване на спецификите на (обикновено) невидимите и непривилегировани общности.
Проектът е подкрепен от Културната програма на Европейския съюз.
